JRockers' Dirty Little Secrets [RPG]

COMPLETE!

Боукънс се ядоса:
-*************!!! Не ми пука за теб! *рев*- и си събра багажите, излезе от къщата, обади се на такси и изчезна.
Уруха въздъхна и седна. Но реши че ще е добре да си намери ново гадже. Затова си намери в гугъл лист с Visual kei групи и започна озверен research. Изведнъж какво светна пред очите му- нещо толкова невиждано и уникално!! Уруха много си хареса Теру от Versailles (Minka-sama, don't be jealous >.<) и веднага писа на имейла му wineartbikes@yahoo.com (!!):
"Добър ден, Теру-сан.
Аз съм китаристът на Газетто Уруха. Оценявам изкуството Ви и бих желал да направим съвместен проект.
С уважение: sexyhips88888@jrock.jp"
На другия ден се срещнаха ...

Beware of the RAPIST!!!

Първата реакция на Китариста на Газетто,беше следната "ОМФГУТФЗОМГ О.О. THIS IS TOO CUTE"
Теру беше облечен в ученическата униформа от онази фотосесия,която Уру толкова хареса и по-възрастния музикант едва не получи ноусблиид.
-Е-е-ето...Вие ли сте Уруха-сан?-подхвана Теру със сладкото си гласче
-ДАААА!Ахъм искам да кажа,приятно ми е,радвам се да се срещна с вас лично.Нека седнем и поговорим за проекта,който замисляме.
Двамата седнаха на една пейка и хората доста странно ги оглеждаха.За момент Уруха се почувства като педофил,защото Теру наиситна приличаше на гимназиален ученик,който ужасно се изчервява.

COMPLETE!

Теру весело каза:
-Какво ще кажете групите ни да направят турне заедно? Така и двете страни ще са доволни. Може да напишем няколко песни заедно. Съгласен ли сте?
-Със всичко!!- Уруха гледаше влюбено.
-Чудесно! Но ще е добре да обсъдим и с останалите членове от групите, не мислите ли?
-Не, не , не не не не!!!!-Уруха започна да подскача и размахва ръце. -Ако искаш, да отидем у нас и да измислим и запишем песента. А?
-Добре! Имам добра муза днес!- Теру се усмихна и Уруха едвам му устояваше... но вторият имаше зъл план!!

Отидоха у Уруха-сама. Седнаха в студиото на Газеттото започнаха да измислят...
В 11 ч. песента беше готова. Теру бе изпотен и оклюмнал.
-Искаш ли нещо?- Газеттото веднага му предложи каквото имаше.
-Ами... извинете, но... може ли... да спя тук... имам... скандал... вкъщи...- Теру едвам не се разплака...

Beware of the RAPIST!!!

-Ооо,мило сладко котенце,не плачи.Уруха е тук.Дай да те гушна.- Теру се хвърли в прегръдките на другия китарист и се разрида още по-неудържимо
-К-Камиджо ми е сърдит,че съм му откраднал водката и костюма на вампир.Гони ме из целия квартал със странна пръчка и ми каза повече да не се вясвам в аудио студиото.Страх ме е,Уруха-къъъън.
-Не се притеснявай.Знам точно какво ще те ободри. -Уруха целуна нежно новата си любов и започна да разкопчава униформата доста ловко.Теру беше спрял да плаче и сега пак се изчервяваше и притискаше бузата си до тази на Уруха.
-Уру...к-кън.Бъди нежен...
"Ако ми говори с този глас ще припадна от ноузблиид преди да съм го съблякъл даже.Това момче е секс машина..."-ръцете на светлокосия китарист с треперене смъкнаха ризката на укенцето и снежнобялата кожа та Теру остана оголена за очите на Уруха."Аз съм най-големия късметлия на света" по-върастния мъж нападна страстно невинната си жертва...

COMPLETE!

И как го нападна...ами започнаха да се мляскат -.-" *rofl*
Теру не беше много сигурен, а Уруха само това и чакаше. Съблече ученическите дрехи, а после и своите, но...
Някой позвъни на звънеца. Нали бяха още в студиото, Теру се скри зад една тонколона и захлипа:
-КАМИДЖО-САМА! Моля Ви, Уру-кун... Паз-з-з-ете мееееее!!
-Не се притеснявай! Сега ще го спипам!- Уруха обу боксерките си на въженца (!!) и излезе навън: -Кажете.
-Да сте виждали млад мъж без устни, с черно-бяла коса?- каза фенът на Twilight (:D)
-Не.
-Добре. Лека нощ. А!!- на Камиджо това лице му бе познато. -Вие не сте ли Уруха?
-Да.
-Мислех си двете групи, моята и Вашата, да направят общ проект... искате ли?
-Ще Ви се обадя. Мерси. - Уруха затвори вратата, заключи я и избяга.
Качи се при Теру и каза:
-Замина си. Сега не се притеснявай. Нека продължим от там, докъдето бяхме стигнали.
-Но той ми развали... ъм... кефа. - Теру заби поглед в пода.
На Уруха му се появи "плък" (апострофчето от емотиконката -.-' )
...

Beware of the RAPIST!!!

"Ами сегаа...какво да правя?" китариста на ГАзетто се хвана за главата и започна да мисли,докато накрая не светна пословичната жълта крушка и по лицето му не се изписа обичайната перверзната физиономия.Той бутна Теру на земята и извади от джоба си една зелена бутилчица
-К-какво е това?-поваленото момченце гледаше страхливо бутилката и се мъчеше да се изскубне от капана.
-Малко ъъъ...Boost up,както му казвам аз.Пийни,няма да ти навреди.
Теру нямаше голям избор и пийна няколко глътки от течността,при което гърлото му буквално изгоря и той започна да кашля.
-Това ще подейства - Уруха се ухили и започна да гали нежната кожа,която беше само негона тази вечер.
При всяко докосване на Теру му ставаше по-горещо и накрая се оказа,че той е доста по-възбуден от Уруха.
-Уру-ха...кън.Искам...искаммм...ааах
Семето засмука леко врата на лежащия под него и прошепна в ухото му
-Какво искаш?Ако не ми кажеш,няма да ти го дам
-Не ме....хааа...дразни.Знаеш какво искам...МОЛЯ ТЕ!
-Хммм...първо кажи,че си възбудена к*рва
-КАКВОО???Аз-Уруха се заигра с интимните части на укенцето и той веднага изскимтя доволно -АЗ СЪМ ВЪЗБУДЕНА К*РВА,люби ме най-сетне!

НА другата сутрин Уруха се събуди страшно изморен,обаче доволен.Новата му придобивка беше изключително добра.Странното беше,че китариста на Версай липсваше...

COMPLETE!

На Уруха му трябваха два часа, за да провери цялата си къща, та да види къде е Теру. Но него го нямаше.
Урухара излезе бързо и тръгна да търси Аристократа.
Провери цялото градче, освен един огромен замък... той бе построен малко след нанасянето на Уруха в своята къща и китаристът много завиждаше. Замъкът имаше един етаж повече от къщата на Газеткото.
Уруха толкова харесваше Теру, че реши да провери и там.
Отиде, позвъни на звънеца и почука на древно-изглеждащата (чукалка :D ?? ). Излезе познато лице, много ясно.
-Здравейте- Камиджо отвори вратата и вампирските му зъбки от "Всичко по 1,2,3 лв" блеснаха в очите на Уруха.
-...Здравейте.- китаристът не знаеше какво да прави. Вчера Камиджо търсеше същия човек и ако сега Уруха кажеше за какво е дошъл, лъжата му от снощи щеше да излезе наяве. -Ами... много съм впечатлен от работата ви. Вие сте страхотна група и съм съгласен да работя с вас. Ако искате, извикайте някой китарист, защото имам предложения и идеи за обща песен.
-Ооо, блестящо!- Камиджо нежно плесна ръце. -Хизаки-сан е близо до града.
-А, не...- Уруха пак изпадна в неловка ситуация. -Аз... онзи ден се видях с него (наистина, а в каква ситуация... -бел.авт.). Искам да поговоря и с другия ви китарист.
Камиджо се нацупи.
-Аз вчера го търсих, но не можах да го намеря. Той се държа зле с мен и му е нужна отплата. *зъл вампирски поглед+оголване на гумени зъбки*
-Мисля, че не е редно- Уруха се потърка по врата.
-Зная, все пак така или иначе искрено ще му простя. Ние всички сме приятели.
-А, соу десу ка. Ъм... ако го видиш, преди да му направиш каквото и да е, ме повикай.
-Разбира се. Приятен ден- Камиджо се поклони, вживявайки се в ролята си на вампирски аристократ.
"Къде е, по дяволите... Т-Т"-помисли си Уруха."Искам пак да му правя..."
-Уруха-сан!- Уруха, който беше до магазин за вино, се обърна и видя на една маса до винарницата Теру с приятеля му Юки.
-Теру-кун!!!!-Уруха изръмжа на ум и веднага отиде при другите музиканти.
-Добър ден-Юки каза весело (т.е. монотонно за нормалното човешко ухо).
-Добър да е- поклони се Газетко-сама. -Теру, искаш ли да довършим песента?
-Разбира се!- отвърна "униформеният" Аристократ.
-Ако имате нужда, ще ви изсвиря барабанената част...- барабанистът с коса в цвят "Royal Milk Tea" предложи помощта си.
-Първо трябва да напишем нотите за десетима души- Уруха веднага си измисли оправдание.
-Добре. Довиждане!- Юки се развесели. С червеното вино не бива да се прекалява.

Теру и Уруха отидоха у Газетто-член-сан. Седнаха удобно на дивана. Теру бе забил поглед в пода, но изведнъж каза:
-Уру-сан... Извинявай за вчера... Аз...не съм обратен... но... вчера бях пил отново... просто исках да забравя за неприятната случка с Камиджо-сан... Ако съм ти причинил ядове или притеснения... Съжалете...
-Дайджобу, Теру-кун.- Уруха се озъби. -Но... съжаляваш ли за снощи?
-Всъщност... Ах, не... *изчервяване*
-Искаш ли...да повторим това?
-Ама моля... аз не съм... не съм се изкъпал, а не искам да ползвам твоята баня... Не е прилично за един млад аристократ...
-Да, да, знам ги тези. Бързо отивай в банята, аз ще ти донеса каквото трябва.
-...Хай!!- Теру вчера бе ходил в една от 5-те бани на Уруха и отиде там.
Пусна ваната да се пълни, съблече се предварително и зачака.
1/2 час по-късно Уруха го намери:
-Ками-сама!Та ти си измръзнал! Бързо влизай вътре!- Газетто-член-сан набута Теру във ваната и сложи пяна вътре. -След малко идвам.
Теру беше стресиран, но си спомни как още от началото на кариерата си е харесвал Уруха. Приказките, че идолът му е Крис Импелитери, са били пълни измислици, само за да прикрива това, че е "Uruha fanboy"...
Уруха дойде и скочи във ваната...

Beware of the RAPIST!!!

-Ъъъм...Уруха-сан...защо влезе във ваната?Не трябва ли да се къпя сам?
-ААА,няма да хабим излишна вода.Знаеш ли месечно колко плащам за тая мокра течност.Ще се къпим двамата,така е и по забавно.-Уруха извади отнякъде гуменото патенце и започна да го бута по развълнуваната повърхност на водата.Теру много хареса патенцето и очите му детски светнаха.
-Искаш ли да си поиграеш?-Уруха побутна патенцето към него
-Ъ-ъ- благодаря...
"С тази патица какви ли не неща си представям,ъхъъ..." докато Теру щастливо си играеше другия китарист пак мислеше перверзни неща,които обаче едва ли щяха да се случат.С такова чисто и невинно нещо трябваше да се подхожда внимателно,въпреки че вчера от устата на това същество излезнаха страшно неприлични думи.Уруха се гордееше с афродизиака си.Докато вниманието на сладкото китаристче на Версаю беше отвлечено,Уру се потопи под вода и реши да се пошегува.Другия загря какво става малко бавно и усети че долната част на тялото му бива гъделичката от нечии пръсти.
-У-У-УРУУУ-САААН...ЯМЕТЕЕЕЕ!-Теру изви гръб и се опита да избута глава на "нападателя",но се сети,че така може да го удави и го пусна -ОНЕГАЙШИМАСУ... мале...Спри...моля.........те
Газеттото се появи над водата,пое си въздух и избърса игриво уста.
-Ела ми сега,ангелче~!

COMPLETE!

-Мамка му!! Добре! Не ми пука! Давай!!- Теру подивя, а Уру не чака и секунда.
*тук не искам да описвам ДГДПВ xDDD*
Уруха се закашля от вкуса на сапун. После се усмихна и замляска Теру (wtf :D)
Теру беше в екстаз. Затвори очи, смъкна се във ваната и само главата му се показваше навън.
Уруха се уплаши, че може да има СПИН или нещо подобно. Затова излезе от ваната, обу бели боксерки на рибарски лодки и отиде да си направи ХИВ тест.
Мед.сестрата Мана каза:
-Поздравления, здрав сте. Моля, доведете и партньора си по-късно. Тъкмо ще видя кой е *кикотене*.
Уруха се изчерви, даде пари на мед.сестрата и се върна у дома.
Теру свиреше новата им песен.
Уруха се мотаеше около него и каза:
-Знам, че звучи странно и прибързано, но искам да ми върнеш услугата.
-Моля?
-Искам... сещаш се...
-Н-н-не съм сигурен...
-Нямам СПИН! Спокойно!
-Но аз може и да имам!- Теру изхлипа.
-Как! Та ти си толкова чист и невинен. Щом аз, единственият ти партньор, нямам, то и ти нямаш.
-Не... не си... съжалявам.
-Очаквах, че си "неопетнен", но не исках да е така.- Уруха въздъхна.
-Съжалете.- Теру седна върху тонколона и заби поглед в земята отново.
-Моля те, свири!- Уру зяпаше страстно новото си гадже, като сложи ръце на коленете му.
Аристократът въздъхна, взе китарата и засвири невероятно, както винаги.
Уруха взе своята китара и както никога (не е никога, но...) засвири ритъм. Той искаше както може да угоди на сродната си душа.
Свършиха песента. Беше готова. Това, заради което наужким се бяха събрали, бе готово, и понеже и двамата са честни, трябваше да го представят на колегите си.

COMPLETE!

Качиха се в колата на уруха.. тръгнаха към студиото...ноо по пътя имаше задръстване и явно трябваше да се чака доста дълго преди да може да потеглят...
Уруха погледна новата си придобивка със страст в очите и на Теру вече мy беше ясно кaкво възнамерява да прави китаристчето на Газетто...Уруха налегна Теру нa предните седалки и започна да разкопчава аристократичната мy ризка,започна да плъзга ръце naдoлy по крехкото телце..на Теру мy беше прятно и стенеше достатъчно силно та другите хора принудени да гледат да се залепят до прозорците на колите си..когато двамата вече бяха голи и готови за действие дойдоха добре познатите им полицаи...Гактокун беше мнoгo ощастливен от гледката [защото е перверзен тип който обича да гледа..хД]но понеже закона повеляваше,че нe мoжe дa се прави секс на обществени места [не и ако другите ви зяпат с такова задоволство..хД] Гакто трябваше да изпълни дълга си..

COMPLETE!

-Ъ-ъм- Гакто се изкашля. -Хубаво сте се развихрили,но вече колите тръгват. Моля, тръгвайте.
Засрамени, Теру и Уруха се облякоха и потеглиха.
Отидоха в студиото на Газетто,където те свиреха в момента.
-Здравейте!- викна Уруха.
-Здрасти- само Рейта отвърна...
Руки и Каи водеха спор чрез злобни погледи, а Аои се кикотеше и попита Уру:
-Какво е това гадже? Хахахаха!
-Много смешно- отвърна Уруха, изчервявайки се. -Това е Теру от Versailles. С тях сме замислили съвместен проект. Даже с Теру написахме песен! Искате ли да извикаме и неговите приятели и да пробваме?
Каи се зачуди и каза:
-Не съм много сигурен... Може би...
Руки го прекъсна:
-Супер идея! Нека веднага им се обадим!
Каи и Руки започнаха да си удрят безобидни шамари.
-Да пробваме- Рейта повдигна рамене.
-И аз съм "За"- Аои се съгласи.
-Значи е решено!- Уруха и Теру се зарадваха.
20 минути по-късно дойдоха и Берусай.
Всекиму бяха раздадени нотни листове. Скоро хитът щеше да залее целия пазар и парите щяха да валят.
В кратката почивка, Руки погледна Хизаки отблизо и каза:
-Мисля, че те познавам. Миришеш на лекарства.
-Замълчи.- Хизаки отвърна усмихнато. -Трябва с Камиджо-сан да напишете текст, защото с "нанана" нещата не вървят.
Руки се обиди силно.

Ден по-късно записаха песента. Джасмин и Рейта станаха големи приятели и сега Руки мразеше и Хизаки, и Джасмин. И Каи.
"3 от 9"- мислеше си Руки. "Това прави 1/3 от хората, с които работя. Трябва да съм по-позитивен."
Той нямаше намерение да се извинява и отиде при Камиджо с думите:
-Трябва да напишем текст.
-Така е, Руки-сан. Нека. - Камиджо говореше с меланхолично-романтичния си тон. -Предлагам да е на английски, но се съмнявам, че го владееш достатъчно добре. Остави на мен.
-Напротив. Имам много добър английски. I likes peach!- Руки изпъчи гърди напред.
-Хм! I likes bloodo!- Камиджо вирна нос.
-Добре. Искаш ли ти да напишеш своите думи, после аз своите и така ще се справим. М?
-Брилянтна идея! Ти имаш красив ум, Руки-сан.
Руки реши да го отбегне и да се запознае с Юки.
-Здравей- поздрави певецът.
-Приятно ми е- отвърна барабанистът.
Погледнаха в пода. Последва мълчание.
Руки реши да седне на тонколона. Това му беше по-забавно от говоренето с Юки.
По време на почивката в този ден Уруха и Теру се държаха дистанцирано един към друг.
Аои стана подозрителен:
-Вие как се запознахте?
Уруха отвърна:
-Намерих профила му в интернет сайт и ми хареса групата му също.
Аои кимаше плавно и бавно. После попита:
-А ти, Теру-кун, харесваш ли Уруха?
Теру се изчерви.
-Работата с него е приятна и той е много енергичен и плодотворен. Трудно се изморява. Обожава това, което прави.
Уруха възприе думите на приятеля си по по-различен начин. Аои стана още по-подозрителен, но реши да ги остави на мира и да контактува с Юки.
-Здравей!- Аои го поздрави.
-Приятно ми е- Юки направи малкия типичен поклон и погледна в земята.
-Искаш ли да пийнем по чашка?- предложи Аои
-Пия само червно вино- отказа Юки.
-Мога да направя компромис за теб. Съгласен ли си?
-Ами да.
-Добре. Ти си готин.
Барабанистът се изсмя:
-Мерси.

Каи, Рейта и Джасмин Ю си говореха за това, колко са дискриминирани. Каи и Рейта се оплакваха от Руки.
-Руки... е ***** , некадърен и смотан... не мога да го понасям... Абсолютна досада!- Каи сви ръцете си в юмруци и почервеня.
-Той оставя всичката работа вкъщи на мен. Страхотен човек е,но не мога да разчитам на него винаги.- Рейта измрънка.
-На мен ми се стори нормално момче- Джасмин повдигна рамене.
-Не смятай и да го доближаваш!- Каи повдигна показалец в лицето на аристократичния басист. -Само ще си развалиш деня.

Въобще музикантите си говореха не особено интересни неща... докато не уредиха да направят своето турне заедно....

COMPLETE!

Руки се шляеше безцелно из студиото..мислеше си какъв гаден номер да извърти на Кай,когато забеляза през прозореца бившата си приятелка Мику да се разхожда по улицата..

COMPLETE!

Руки си спомни за Мику... той винаги се умилкваше, а след това се държеше зле с Руки. Газетото излезе навън и препречи пътя на Кафеккото.
-Здравей, Мику-сан!
-Руки-кун. Какво става?!
-Просто те видях и реших да те поздравя- ухили се Руки.
-Ъм... добре... аз...
-Скоро ще тръгвам напът и се чудех дали...
-Няма да идвам с теб!- Мику веднага се сопна.
-Не, не, нямах това предвид.- и Руки се сопна. -Дълго време ще пътувам с човек, когото не харесвам... можеш ли да ми кажеш какъв гаден номер да му извъртя?
-Аз не съм такъв човек!- Кафеккото вирна нос.
-Моля ти се, ще ти платя в каквото искаш.
-Хмм... На Рейта ли ще въртиш номер? Ако е на него, няма да ти помогна!
-Не, на Каи.
-Добре. Предлагам да му се направиш на приятел и че много го обичаш, а после да го изоставиш. Той ще бъде съкрушен.
-Супер, мерси много!- Руки се зарадва. Планът беше подходящ.
-Моля. А къде отиваш с Каи?
-Всъщност отиваме цялата група, и то заедно с Берусайю- на турне.
-Какво? Може ли да дойда с вас? *мили очички* Нали трябва да ми платиш!!
-Уф... добре... идвай с мен, сега правим репетиция и другата седмица тръгваме.
-Готино. Тъкмо сега кариерата ми е в застой.- Мику се озъби и влязоха в студиото.

-Човета, искате ли Мику да бъде подгряваща звезда на турнето?- Руки показа бившия си приятел на колегите си.
Всички погледнаха учудено и с неодобрение. А Мику заби злобните си очи в Руки:
-Веднага ги убеди, че трябва да дойда, или ще ти откъсна главата пред всички! Разбра ли?!
Руки преглътна и отново се обърна към останалите:
-Н-н-но ако нямаме подгряваща звезда, няма как да развълнуваме феновете си!
Камиджо стана от стола си бавно и заяви:
-Смятам, че Руки-сан е прав. Нека го подкрепим в доброто на нашия брилянтен успех.
Останалите някак си се съгласиха, дори Каи. Но не и Рейта. Той се обиди, защото Руки през последните дни въобще не му обръщаше никакво внимание.
Рейта каза на Джасмин:
-Аз мисля да не участвам в турнето.
-Луд ли си?! Какво толкова важно те спира? А грамадния хонорар?
-Няма смисъл от пари, щом нямам лично щастие Т-Т
-Глупости... чакай! Ти... да не би да имаш... нещо с Руки? Освен съвместна квартира?
- Т-Т
-Разбирам... ами... извини му се, макар че не си виновен. Такива като него лесно прощават. Той е елементарен.
-Хубаво... ще участвам в турнето! Но няма да му говоря! Нито дума!!
- -.-"
Руки в това време реши да подготви почвата за голямата сеитба. Той отиде при Каи,който веднага го погледна злобно и с презрение.
-Каи-сан... искам да ти се извиня задето се държах зле на последния концерт... Не знаех какво правя. Прости ми.
-Как да ти простя. Ти просто не си вършиш работата както трябва. Пречиш ми.
-Моля те. Обичам работата си, а и двамата сме били колеги толкова дълго време. Не искам приятелството ни да се разруши заради една глупост. Моля ти се, Каи-сан...
Каи се нацупи и наведе глава. В думите на Руки имаше толкова голяма истина... но все пак барабанистът не можеше да прости толкова лесно.

Теру и Уруха се стараеха да спазват дистанция, но не можеха, а и щеше да е прекалено съмнително (все пак те дадоха идеята за съвместен проект).
-Уру-сан- Теру наведе глава. -Не мога да търпя вече и минута, без да...
-И аз. Моля те, потърпи още малко...Обещавам скоро да...
Теру се обърна с гръб към Уруха и не искаше да му говори. Просто когато го погледнеше, не можеше да се сдържи...

Progress:77%

Камиджо забеляза как Уруха изпива с очи Теру. Не можеше да се примири. Бавно се довлачи до тях и със злобна усмивка, придружена с подобаващ поглед, успя да всее малко тръпки в Уруха.
- Таа....Теру - нежно прокара ръка през кръста на по-младия...- Как се решихте да напишете песен с този....ахъм...с Уруха-кън?
По всичко си личеше, че връзката на Теру и Уруха нямаше да е толкова лесна...

COMPLETE!

Теру бързо се дръпна от Камиджо и нацупено каза:
-Нали той каза на всички онзи ден. Просто се запознахме и се оказа, че стиловете ни се допълват.
Уруха погледна с романтичния си поглед към Камиджо и го попита:
-А ти написа ли си текста?
-Да, разбира се- "вампирът", гледайки Уруха в очите, извади от джоба на мантията си страница от тетрадка и започна да чете.:
"Oh my dearest descendant,
the rose is call you now
please lisin to rose call
it lead you to glory
Please stab my heart
the rose is call you now
it mighto take long to know true
but don't believe
Our clan's is za glory
tonight and forever"
-Ъм... мисля, че ще е по-добре да чуем и частта на Руки, съгласен ли си?- Уруха попита Теру.
-Да... и трябва да го изпеят на следващата репетиция... все пак няма много време- китаристът на Берусайю повдигна рамене.
- Теру-кун - Камиджо не се даваше лесно. -Може ли да ми изсвириш отново ритъма на местата, където аз пея... просто искам да се подготвя...
Уруха веднага го прекъсна:
-Аз ще ти помогна.
Камиджо озлобя.
-Хубаво. Когато Руки-сан е готов с текста, ми кажете- вокалистът навъси вежди и рязко обърна гръб на Теру.

-Каи-сан- Руки отново се мазнеше на Каи. -Как ще се справите с Юки-сан... имам предвид кой какво ще свири?
-Не е твоя работа. Ние си знаем. Ами твоя текст? С него какво става?
-Ти си първият, който ще го чуе- Руки симулира изчервяване. -Слушай:
"Oh no the pain is kill
Kill me never
I hate you
Why you cause the pain
I don't like you
don't like you
don't don't never
Leave alone right now
Or I'll give pain
to youuuuuuuu!!"
-Добре... Всъщност не е толкова зле. - Каи не искаше да казва, че не разбира английски достатъчно добре.

В около 9 ч. вечерта Хизаки обяви:
-Стига толкова за днес. Ще се видим утре!
Уруха и Теру само това чакаха. Бързо се изпариха, без да им пука за когото и да е.
Стигнаха вкъщи с такси и отидоха право в спалнята.
-Е, Теру-кун... най-после ще можем...
-Не... съжалявам... просто съм толкова изморен, че направо нямам сили да гледам... моля те, прости ми...
Уруха имаше план, какво да прави с проблема на Теру.

COMPLETE!

Уруха отиде до банята и взе един малък пакет от шкафчето над мивката..в пакета имаше презервативи с различни вкусове...Уруха се беше измъкнал от студиото сутринта специално за тази изненада...въпреки че Теру не беше много опитен с такива неща Уруха определено имаше намерението да го научи..
Когато влезе в стаята Теру почти беше заспал и Газеткото беше доста разочарован от такова държание към него,ноо имаше идея как да го събуди и ...
Уруха внимателно легна на леглото и се плъзна под завивките.
-Теру,Теру буден ли си?-прошепна той нежно в ухото на китаристчето.Теру само изстена нежно и се обърна към Уруха.прилепи се към него и започна да го целува страстно.
-Искам го сега Уру-къънн .Точно сега!
Газеткото точно тези думи чакаше...нахвърли се диво към невинната душица за да я..***
------
Камиджо седеше до прозореца на старинния замък,с който между другото много се гордееше..та седеше си той там и размишляваше върху хода на нещата..да той добре знаеше къде е сега Теру и беше почти на 100% сигурен че знае и точно какво прави и с кого го прави..изпитваше силна ревност..винаги нощем когато си легнеше и самотен в леглото си представяше..къхм разни неща с Теру..мислеше си че някой ден сънищата му ще се окажат реалнот,но тогава дойде тази развратна кучка Уруха и развали всичко ,на което той залагаше (студен чар най вече..)
Сега извратения му мозък замисляше подходящо отмъщение...
------
Руки се чудеше как да спечели доверието на Кай и стигна до умното заключение че трябва да преспи с него...може би тогава най после щеше да може да го съсипе тотално...

COMPLETE!

На сутринта Теру и Уруха бяха възмутително изтощени... но това нямаше голямо значение, защото днес имаха почивка.
Теру се събуди пръв. Лицето на Уруха бе толкова сладко, когато спеше... Аристократът не се сдържа и целуна Газетто-то по бузата. Уруха замига със затворени очи, измънка и се сгуши в Теру, комуто това подейства ... мм... Един час по-късно екшънът отново започна.

Руки се събуди в шест часа. С Рейта спяха в различни легла, но в една стая. "Горкият Рейта"- мислеше си Руки, "Дано ми прости някога.". Певецът целуна съжителника си по голия нос (!!).
Таканори се оправи и реши да навести Каи, който живееше самотно. Почука на вратата му и барабанистът, още несресан, се показа.
-Добро утро, Каи-сан- Руки каза мъжествено.
-Добро... какво искаш?-Каи навъси вежди.
-Просто исках да се видим... защото много, много съжалявам...
-Спокойно... влез...
Руки седна на удобен диван в кухнята, а Каи готвеше палачинки. Скоро бяха готови и той ги постави в чиния пред певеца.
-Руки, извинявай за оня ден... аз съм не по-малко виновен от теб. Не биваше да ти крещя. Постъпих много глупаво. На всичко отгоре сега нямам и автомобил...
-Поне имаш ли застраховка?
-Имам, но никой още не ми е дал пукната йена!
-Ако имаш нужда, ще опитам да ти помогна финансово... - Руки знаеше, че Каи няма да му иска пари, затова нищо не му вредеше да се направи на добър :D
-Не, не. Всичко е наред.- Каи свърши с миенето са съдове и седна близо до Руки.
Певецът усети нещо. А не трябваше.
-Каи-сан...- Руки въздъхна.
-Да? Кажи.
-Аз...- Руки заби устните си в тези на Каи, който изглежда не се противеше много
На удобния диван се случиха някои "лоши неща". xDDDD

Progress:77%

-Какво става тук?!!!! - гръмогласно се извиха нечий думи...
Най- накрая Кай успя да избута Руки на земята. Скочи веднага и се впи в прегръдките на Гакт.
-Гачанн!!!-стисна го силно, сгушвайки се в него...
-Руки...защо причиняваш това на Рейта...? - Гакт погледна събеседника си с неговия студен поглед....
-Аз...не трябваше да става така...Гакт...аз нямам никакви намерения към Кай...просто...
-Kairette kure!!! (махай се...в превод...)
-Така е най- добре.
Руки се поклони и изфуча през вратата...
-Значи пак всяваш беразбория в чуждите домове.- Рейта бе там. Стоеше пред колата и гледаше Руки с този невинен, но в същото време наситен с болка, поглед. - Хайде, Руки...не мисля, че вече мога да се справям с теб...
-Не говори така! - Руки го прекъсна...-нека се приберем...моля те....

COMPLETE!

Юки и Аой се разхождаха из парка и утринния въздух им действаше доста ободряващо..
-Юки какво мислиш за съвместния проект ...как ти се струва идеята да прекараш 2 месеца с нас?-попита Аой със странна нотка в гласа си.
-Ами..чесно казано е малко внезапно,но мисля че това е страхотна възможност за нашата банда да се развива и...блялялябляля...-Юки продължаваше да обяснява на Газеткото,а Аой само гледаше влюбено в него и се правеше че го слуша като поклащаше одобрително глава от време на време.
Те седнаха на една свободна пейка и продължиха разговора..Аой задаваше все глупави въпроси и Юки даваше още по-глупави отговори,но изглежда се забавлавяха!Дори не забелязаха че на друга пейка малко по встрани от тяхната седяха Жасмин и Хизаки,които бяха излезнали на малко чист вуздух.. [btw...не е за чистия въздух нооо...xD]
При поредното километрично обяснение на поредния тъп въпрос на Аой му писна и прекъсна Юки,който даваше дълги и изчерпателни обяснения както подобаваше на аристократично хлапенце..
-Виж Юки искам да бъда честен към теб!-Газеткото имаше перверзна усмивчица по лицето си.
-Ааойй-кънн какво искаш да кажеш?-попита плахо Юки като се надяваше на отговора който последва.
-Юки,ще го направиш с мен тук и сега!Ясно ли е ?!-Аой вече се беше изправил и се приближаваше все повече и повече към Юки.
Аристократчето от своя страна се праваше на невинен до едно време,но когато целувките станаха по прелъстителни и пълни с желание,той се премести отгоре и започна бавно да разкопчава панталона на Аой.Газеткото изстена и с полуотворени очи погледна Юки и каза:
-Продължавай не спирай!
Аой хвана блузата на Юки и понеже нямаше време да я разкопчава просто я скъса...ръцето му зашариха надолу към аристократичните му панталонки от чиста коприна...Юки и Аой бяха вече на предела иии..***
..Все още не забелязваха че два любопитни погледа ги зяпаха през цялото време..!

COMPLETE!

-Чакай малко...- Юки хвана Аои за раменете и леко го блъсна. -Смятам, че сношаването на обществени места не е много редно... мисля, че има хора, които в момента ни гледат, макар че не ги виждаме- такова усещане имам...
-Добре, добре... Казвай къде да отиваме и веднага сме там.
-Дворецът на Камиджо. Там...
-Окей.
10 минути по-късно бяха там. Камиджо седеше на кичозния си позлатен стол и фантазираше за Теру. Малка струйка кръв тръгна от носа му, затова той протегна език и я облиза.
Юки и Аои неразбрано отидоха в стаята на Юки. Пиха вино, докато китаристът свикне с атмосферата, а после... (!!) имаше голи сцени.
Камиджо бе толкова ядосан на Уруха, а и толкова желаеше Теру... представяше си как езикът му се движеше по цялото тяло на аристократичния китарист... но това бяха само празни фантазии. Камиджо бе готов на всички,за да стане това реалност.
Вампирясалият певец стана от стола си в 12 ч. на обяд. Реши да повика Теру насаме; дори ако трябваше да ползва насилие,мечтите му трябваше да се осъществят. Камиджо се обади на Теру, но Уруха вдигна телефона. Нищо чудно.
-Мога ли да говоря с Теру, моля?
-Той... АХ! В момента... е... зает... ох...
Камиджо се побърка. Качи се на каляската си. Кочияшът Джука удари конете с камшика и потеглиха към къщата на Уруха.

Рейта гледаше Руки със съжаление и тъга в очите, а певецът падна на колене, извинявайки се.
-Моля те... прости ми! Всичко беше само за да си отмъстя! Моля те, разбери ме! Обичам само теб!
Погледът на Рейта вече стана безразличен. Устните му се мръднаха,но не каза нищо. Само се обърна, качи се в колата си и тръгна.
Руки бе безпомощен. Зарева неистово и се просна на тротоара пред къщата на Каи... Щеше да се върне при Рейта при каквито и да е условия... нямаше да се предаде така лесно...

Progress:77%

Руки седеше, безизразен...съкрушен, изгубен във вечната празнота на любимия поглед.
След около 10 минути същата черна кола отново спря пред тротоара.
-Мислиш ли, че ще те оставя така лесно? -чу наивният глас на Рейта
-Рейта!!! - очите му блеснаха
-Хайде, Руки, качвай се...вкъщи имам изненада за тебе...

***********************

Сатенените извивки на белия чаршав се огъваха в синхрон с тялото на Руки. Рейта обсипваше снежинковото му тяло с целувки. А Руки само изстенваше с нежният си, нетипичен за него, еротичен глас. Точно в разгара на буйната им игра...
-Рейта по дяволите СПРИ!!!???
-Ъъх...какво има???!!!...РУКИ!??
-РЕЙТА ТАМ ИМА НЯКОЙЙЙ!!!- Руки се преви с чаршава, все още сочейки към гардероба..
-ЪЪЪЪЪЪЪЪ....ТЕРУ-чан...какво правиш тук?!!!
-Извинете, извинете, извинетеее...не исках...аз просто..Уру-чан ми каза да дойда у вас...за да се скрия от Камиджо-сама...аз...-момчето почервеня като домат...
-Спокойно няма нищо...може да останеш...-усмихна се Руки..
-Но....ако мооже във всекидневната...хехе ^^"...-добави Рейта...все още в пълния си (вдървен) вариант....

COMPLETE!

Уруха седеше във хола и превключваше каналите с досада...чакаше Камиджо да дойде.
Каляската спря пред вратата на къщата и с префърцунена походка Камиджо слезе и закрачи към вратата..почука и се насили да се усмихне . Уруха отвори и изобщо не се опита да прикрие досадата си.Злобна малка усмивчица се разля по лицето на Камиджо.
-Къде е Теру?-попита с изкривен глас,който издаваше колко му е неприятно да си говори с простосмъртни.
-А?За какво ти е?-газеткото искаше да избегне темата..
-Имам да обсъждам с него лични въпроси!-с раздразнение отвърна Камиджо
-Ами съжалявам,но той не е тука!Така че обирай си крушите и се махай от входната ми врата..пречиш на хората да влизат...имам предвид на тези,за които ми пука!-Уруха затръшна вратата под носа на Аристократчето,което остана като поразено от гръм от лошото и невъзпитано отношение към него! Но не можеше да се откаже така лесно.Вярно щеше да потъпка достоинството си ,но все пак целта си струваше усилието!
Камиджо почука отново на вратата с надеждата Уруха да отвори за да поговорят като що годе нормални хора,ноо...колкото и да чукаше по вратата отвътре нямаше никакъв отговор!
-Уруха знам че си вътре!Знам и за яръската ти с Теру!Излез навън най после копеле нещаснооо!!!-продължаваше да вика аристократчето.Уруха само превъртя очи и се учуди на нахалството на някои хора..!
Камиджо видя че с добро няма да стане и реши да използва мрусни методи!
накара Джука,кочиаша му да подложи нещо под него и започна да се катери по един от прозорците на къщата на Уруха.
Уруха беше в стаята си и се събличаше...вече не се чуваха глупавите викове на аристократчето и той реши че вече се е отказал..приготвяше се да се къпе и вече беше свалил всичките си дрехи когато през прозореца влетя нещо като човек и се просна на пода...Уруха стоеше втрещен и не можеше да помръдне, докато Камиджо се изправяше със стенания . Аристократчето се оказа лице в лице със Уруха в цялата му "величина"

COMPLETE!

-О, в името на Граф Дракула и Едуард Кълън- Камиджо покри с ръка очите си. -Спусни ме долу, Джука-кун... какво видях... не е за вярване...
Уруха се издразни, обу боксерки на моряшки шапки и излезе да говори с Камиджо.
-Виж какво. Остави ни на мира. Не са се свършили аристократите по света. Просто не закачай Теру, разбра ли? Иначе ще ти избия пластмасовото чене от устата!
Камиджо заметна бретон настрани и погледна високомерно.
-Хубаво- отсече той,-Отивам си. Но по време на турнето няма да оставя всичко така.
Камиджо държеше странната пръчка (тази, с която е гонил Теру) и с походка на фльорца-щраус влезе в каляската. Джука с неутрално лице хвана камшика, отново удари конете и тръгнаха.

Рейта и Руки си лежаха в леглото, като басистът беше почти заспал. Теру се появи внезапно и викна певеца в дневната.
-Има някой на вратата- каза аристократът.
Руки отвори и видя Каи.
-Пич, извинявай за днес... просто с моя не мога да се справя... ако не го слушам, ще ям бой, така че пак извинявай!!
-Няма нищо... прибързах с ...
-Руки... аз те харесвам...- Каи въздъхна и погледна на негово дясно и нагоре.
-Каи-сан... аз... прости ми... - Руки затръшна вратата и се разрева.
Той усещаше, че има чувства към Каи, а не биваше... той беше с Рейта, а Каи-с Гакто, и нещата нямаха шанс да потръгнат... на всичко отгоре, Руки трябваше да предаде Каи.Да се изгаври с него и да го захвърли като парцал.
Певецът се върна в спалнята, но какво видя- Теру лежеше до Рейта и спеше...

Progress:77%

-Не е това, което си мислиш -монотонно каза Рейта, при вида на приятеля си
-Знам -по същия безразличен начин отговори Руки- ако беше така щеше да ме викнеш да го изнасилим двамата...
-Знам...хайде, ела да ти направя нещо за ядене, ще оставиме малкия да си почине...
-Рейта...обичам те...
-И аз...но няма да ти направя палачинки...

COMPLETE!

-Извинявай!! Моля ти се, прости ми!!- Руки се разплака. Не можеше да преживее факта, че беше изневерил на гаджето си.
-Спокойно... аз също...-Рейта спря дотам. Щеше да каже нещо, което не трябваше да се казва.
-Ти също какво?- певецът много се учуди.
-Аз... ами... аз също... се извинявам...
-Виж, не се прави на ударен... кажи ми всичко. И без друго вече сме квит.
Рейта въздъхна.
-Малко след като се събрахме... добре де, аз и Уруха. Но е минало и няма значение, нали?
Руки нямаше друг избор, освен да прости на приятеля си. Двамата излязоха от стаята и се запътиха към кухнята.

Теру отвори очите си, пълни с безразличие.
"Уруха-сан с Рейта-сан..."-аристократът въздъхна. "Ками-сама... в какво се забърках... ако не бяха Газетто, Камиджо щеше да ме тормози повече и от сега..."
Теру стана от леглото, оправи разрошената си коса и без да казва на Руки и Рейта, си тръгна. По пътя към къщата на Уруха той видя не кого да е, а Каи и Гакто, отиващи към пазара Ириентсуи. Теру се изчерви, а Гакто му се ухили.
-Къде е приятелят ти?- попита полицаят.
-Сигурно е у тях...- китаристът наведе глава.
-Ще се видим утре- Каи помаха с ръка и продължиха по пътя си.

Теру чу звук от тропащи конски копита зад себе си. Преди да се усети, бе дръпнат в каляската на Камиджо.
-Хванах те, ура! Аплодисменти за моята велика личност.- псевдо вампирът леко пляскаше с ръце.
Китаристът гледаше с презрение и изненада.
-Сега си само и единствено мой.- Камиджо се усмихна. Махна ченето си, остави го в чаша с вода, съблече мантията си и се нахвърли върху Теру. Той се противеше, но певецът бе малко по-едър и силен от него и нямаше смисъл. Камиджо се опитваше да съблече жертвата си, но само й скъса дрехите.
Джука чуваше какво става и му домъчня за бившия му колега. Спря конете и слезе от каляската...

» Ooga Booga Nights? /Naughty jrockers in Jrocklandia/[fanfic-продължение на Хизкаиляшка]