Tsuruto (фенфик-"подигравка" с "Наруто")

COMPLETE!

Така, ето ги главните герои:

Узумаки Цуруто [Tsurugi (Sadie)]

Учиха Аке [Aki (Sadie)]

Харуно Мизукура [Mizuki (Sadie)]

(Не се подигравайте! Не знаете колко време ми отне на Paint xD 5 минути!)

Пламъци, викове... въпреки жегата, обстановката беше смразяваща.
Легендарната деветоопашата лисица Дай, цялата в червено и черно, нападаше селото на "Листото върху Адамовите гениталий"...
Селяните тичаха вкръг... Само най-смелият воин, четвъртото джикаге Шоу-сама посмя да се изправи срещу демона!
-Шоу-кън, скъпи!- съпругата му, дама с козя брадичка, се показа от една палатка. -Цуруто плаче! Гладен е!
Джикагето спря да се бори замалко, позамисли се (докато Лисицата-демон Дай трепеше селото) и каза:
-Ще те нахраня с лисиче месо, малкият ми!
В този момент Шоу-сама се жертва, за да запечата Дай в корема на малкия си син Цуруто. Ммм, вкуснооо!

Цуруто, палавник с руса щръкнала коса, израсна сам. Хората го отбягваха, но той търсеше социални контакти навсякъде.
Той си харесваше Мизукура-чан- мацка с розова перука и 2 м разстояние м/у зъбите. Тя често го игнорираше. Цуруто се чувстваше зле и жалък.

Цуруто имаше мечта- да стане джикаге на селото на Листото в/у Адамовите гениталий.
Затова, когато с триста зора завърши нинджа академията, получи малко самоувереност.

Ибука-сенсей, симпатяга беше човекът, бдеше над Цуруто, още откакто родителите на детето умряха в онази ужасна битка преди 12 години. Той много го обичаше, но и беше стриктен към него.

От деня на дипломирането от академията за нинджи, вече учениците й официално бяха такива. Ибука-сенсей и няколко негови колеги бяха заети с това, да разпределят младите нинджи в отбори по трима.

Сенсеите седнаха по местата си в залата, после започнаха да влизат и малките нинджи. Те бяха толкова развълнувани!
Цуруто се намърда до Мизукура-чан. Днес перуката й блестеше по-силно от всички други дни! Когато травеститчето забеляза русия глупак, изкрещя:
-Цуруто бааакаа!!- и го запардоса по главата. На Цуруто му се зави свят и не усети как се блъсна в някого и падна на меко.
Мнозинството се разбърбори изплашено.
"Горкия Цуруто-кън"- мислеше си Хюга Каноната, срамежливката с къса черна коса. Тя беше готова да се разплаче.
-Цуруто! Махни се от Аке-кун!!- извика някой от тъплата с момически глас.
Всъщност русият малоумник се беше строполил върху най-добрия ученик от академията- Учиха Аке. Той беше облечен със странна синя тениска, а черната коса, покриваща очите му, отразяваше светлината и заслепяваше момичетата. Той беше най-популярният и най-готиният. *о*
Мизукура се завтече и издърпа припадналия Цуруто.
-Глупак! Как може да си толкова смотан! Жалък блондин!- крещеше тя, раздавайки му ритмични шамари. -Аке-кън, дайджобууу?- Мизукура-чан хвърли жертвата си настрани и започна да обгрижва готиния пич.
Аке стана и злобно седна на едно празно място. До него се намести Мизукура, а до нея- Цуруто.
-Моля за тишина!- извика Ибука-сенсей. -Време е да ви разпределим в отбори по трима!
"Якооо!"- мислеше си Цуруто. "Дано съм с Мизукура-чан! Хихихиии!... Само дано не съм с тази надувка Учиха Аке... макар че мирише хубаво! Мм!"
"В името на перфектните зъби... дано не ме сложат с този смотаняк Цуруто! Мирише на вкиснато зеле и плесенясал хляб! А Учиха Аке... АААХ! ДАНО СЪМ С НЕГО!"- Мизукура започна да фантазира какви са креватните способности на Аке.
Като стана дума за него, той какво мислеше? Реално погледнато, нищо! Просто си представяше една дълга, топла френска франзела!

-Сега да определим Отбор 7!- каза Ибука-сенсей с мелодичния си глас. -Узумаки Цуруто!... Харуно Мизукура!... Учиха Аке!
Каноната си помисли "Значи няма да съм с Цуруто-кън ;(".
Мизукура се обърна назад, за да се фука на приятелката си Кеино, която също си харесваше Аке. Цуруто се чудеше как да реагира. Но Аке, понеже беше по-умен, знаеше- той стана от мястото си и крещеше като маймуна. "Момичетата" започнаха да въздишат по него:
-Аааааах, Аке-къъъъъън!
Ибука-сенсей плесна два пъти с ръце, за да привлече внимание, и отново проговори:
-Отбор 8! Инузука Мику с кучето си Няпимару-чан!

... Абураме Руки!

... Хюга Каноната!

Момиченцето беше много уплашено... тези идиоти - ухиленият Мику и тихият Руки й се струваха перверзни олигофрени. Дали е така, ще разберем по-късно!
-Моля за тишина! Цуруто, не гледай така апетитно към Няпимару-чан! Така, отбор 10. Яманака Кеино!

... Нара Маомару!

... и Акимичи Мая!

Честито, след 2 часа можете да отидете в определените стаи, за да се запознаете с джоунините си...
-WHAT THE CHEESE?!?!-изпищя Кеино. -Не искам да съм в един отбор с дебелак!
Пълничкият Мая си похапваше чипс.
-Усещам, че това ще бъде проблемно...- въздъхна Маомару, подпрял глава на ръката си.

-Аке-къъън!- изпищя Мизукура с клоунския си глас. Учиха Аке вече беше излязъл от залата и си тръгваше. -Чудех се дали искаш...нали сме вече един отбор... трябва да се сближим... искаш ли да идем на обяд заедно?
Аке дори не се обърна.
-Е... предполагам, че има време да се опознаем...- въздъхна Мизукура.
-Мизукура-чааааан!- чу се жалък глас в далечината.
-Цуруто...- каза Ми-чан на себе си с омраза.
Русият идиот се приближи и извика задъхан:
-Мизукура-чан. Чудех се дали искаш да отидем да обяд заедно?
-Бааака Цуруто!- Мизукура го натрапи в главата.
Цуруто падна на земята, разплака се, а "момичето" с розова перука отиде в парка.

Цуру имаше зъл план. Трансформира се така, че да изглежда като Аке; мина по една тайна пътечка между дърветата и седна на една пейка в парка. Мина се, не мина, появи се Мизукура, цялата зачервена, задъхана и щастлива. Междузъбието й поглъщаше листата и скоро дърветата останаха голи.
Цуруто се правеше, че не я вижда.
-АКЕ-КЪЪЪЪЪЪЪЪН!- гласът на Мизукура беше повече от досаден... беше клоунски, злобен, сякаш притежава душата ти и може да се гаври с нея когато си поиска!!!...
Блондинът толкова желаеше Ми-чан!... Но истинският Аке не би я нападнал веднага. Така че Цуруто изчака Мизукура да загори повече.
-Аке-кън, как си?- Ми седна до момченцето.
Цуру я погледна с иронични очи. Това още повече възбуди Мизукура.
-Аз ъъъъъ дойдох ъъъ да си поговорим, хихи...- измърмори травеститчето.
Фалшивият Аке пусна ръка по крака му, без да гледа към него.
-Аке-кън!! Какво правиш!- Мизукура-кън се разхили като малка ученичка. Цуруто я погледна страстно (доколкото се виждаше от косата, закриваща очите му).
-Акее...- Ми-чан дишаше тежко. Хвана "Аке" за яката и го дръпна към себе си. Цуруто го целуна страстно и го натисна в пейката. Бързо и сръчно разкопча червената му рокля, и понеже Ми-кун не носеше бельо, блондинът направо си започна работата. Мизукура пищеше от удоволствие.

COMPLETE!

-Ааааах, Аке-къън!- въздишаше Кеино. Той и съотборниците му Маомару и Мая се бяха скрили в един храст и наблюдаваха неприличната сцена.
-Какви ги вършиш, само ще си докараш проблеми!...- караше се Маомару.
-Тихо бе, искам да слушам!- Кеино му запуши устата и продължи да зяпа.

-Аке-кън, спри!- изпъшка Мизукура, -Спри, по дяволите!
-Какво?- попита Цуруто, който беше толкова възбуден, че не можеше да спре.
-Аке-кън... чувам някакъв шум от храстите!!
-Ъъъъ- каза Цуруто, понеже беше много тъп; -Ами... изсмучи листата с междузъбието си и няма да те е страх..!
-АААХ, АКЕ-КЪН!!- злобата на Мизукура го накара ТОЙ да стане мъжа в "картинката". Цуруто беше стресиран, но все пак се гордееше с постижението си... почти беше забравил, че е в ролята на Аке, когато започна палаво да се кикоти.

-Ааааааааааа, Аке-кън е толкова сладък!- Кеино писукаше тихичко. -Толкова силен и същевременно толкова нежен!
Маомару се чудеше как да се отърве от тъпото положение, а Мая си похапваше чипс.

Цуруто беше на ръба да усети неземно удоволствие, когато Мизукура се сепна.
-Офф... този ужасен шум не спира!... Аке-кън, извинявай... развали ми се кефът...- Ми-чан седна на пейката и се разрева.
Цуруто обу гащите на Аке и седна до Ми.
-Неее, не плачиии... гуааааа!!!- разрева се и Цуру...
-Аке-кън, никога не съм те виждал толкова емоционален!- възкликна Мизукура изневиделица.
-Ъъъъ- зачуди се Цуруто какво да отговори. -Аз съм просто много загрижен за теб...
-Ооо, Аке...- Ми-кън прегърна Цуруто. -Ти си невероятен!

Мая много огладня и започна да яде още по-лакомо.
-Глупак! Ти си виновен, че спряха!- Кеино го биеше по кратуната. -Само шумолиш с тая опаковка!
-Извинявай...- измърмори Мая, -Кеино-пиг!
-КАК МЕ НАРЕЧЕЕЕ?!!? ДУНДЬО СМОТААААН! СЕГА ЩЕ ВИДИШ ТИ КОЙ Е ПРАСЕ! ЩЕ ТЕ НАПРАВЯ НА ПЪРЖОЛИ, МАЙКА ТИ ОВЧА!- Кеино се разкрещя и започна да бие Мая, а Маомару отчаяно се опитваше да ги разтърве. Накрая тримата се търкулнаха като снежна топка по заледен хълм и се озоваха до пейката на Цуруто и Мизукура. Ми-кун изпищя и си облече роклята набързо, а Цуру избяга без да се колебае.
-Уф... тъпа работа... отивам си!- отсече Маомару.
-Чакай, и аз идвам!- Мая тръгна след него.
Там останаха само Кеино и Мизукура.
-Махай се!- розовокоското се разплака.
-Кура-чан... Моля те, не плачи...
-Остави мееее! ТоТ
-Как да те оставя! Не сме ли приятели?- възмути се Кеино и седна до Ми.
-Неееееееее, гуахахахааааа ;(
-Моля те, недей... голяма работа, че те видяхме... все едно не сме виждали, нали? Чудо голямо!
-Нееее!- отсече Ми и като вдишваше, глътна един камък през зъбите си; -Той защо избягааа... *подсмрък*
-Ти пък!- Кеино прегърна Мизукура. -Това е Учиха Аке. Естествено, че ще го е срам от нас.
-Може би си прав- Ми-чан си избърса сопола с ръка.
-Хайде, ела у нас да гледаме комедии и да ядем течен шоколад... Ще се почувстваш по-добре- Кеи-чан погали Мизукура по главата. Ми стана от пейката и, прегърнати с Кеино, отидоха у семейство Яманака.

-Мизу, добре ли си?- Кеино сложи ръка на бузата на Ми-чан. Мизукура лежеше на един диван.
-Не... чувствам се сякаш... бях осквернен! Не мога да го опишааа, гуахахахаааа ;( !!- отвърна Ми и избухна в плач.
"Как ще можеш да го опишеш, като си супер тъп xD", помисли си Кеино , но си замълча. Вместо това каза:
-Ела при мен!- Кеи-чан гушна Мизукура и го целуна по бузката. После прокара пръсти през розовата му перука и я махна.
-Защо го направи :( ?- стресна се Ми-чан.
-Много по-добре изглеждаш без нея!- смело заяви Кеино.
-Мислиш ли така?- нацупи се Мизукура.
-Да, определено.
-Оо, Кеино, винаги си честен с мен!- Ми прегърна приятеля си.
-Точно така, Мизукура.- Кеино притисна Ми-чан до себе си.
"Гласът му звучи толкова еротично!", помисли си Мизукура. Но изведнъж усети нещо на бедрото си. -Ъъ, Кеино-кън... това какво е?
-Кое- "попита" Кеино без никаква въпросителност в гласа си, само допря устните си до шията на Мизукура.
-Кеино, какво правиш?- каза Ми уплашено, но Кеино запуши устата му с език. Съблече роклята му (отново!), облиза го в права линия от врата, през пъпчето (rofl) и до гудито (?!?!). След това го целуна и затисна здраво в дивана.
-По-удобно е от пейката, нали?- измънка Кеино и започна да "навлиза" в Ми
-Сприииииии!-изпищя Мизукура, но Кеи-чан му запуши устата с една възглавница... Не че устата можеше да поеме възглавницата, но междузъбието му можеше!
И така, Кеино изнасили Мизукура без много официалности, а и Кура-чан не се противеше много. Днес му беше ден!
Полежаха малко двамата, докато не се усетиха, че трябва да се върнат в академията. Облякоха се набързо, оправиха си фалшивите коси и тръгнаха.

Мизукура влезе в своята зала, където завари Цуруто и Аке. Той се ухили на Аке, който не разбираше какво става, а Цуруто тихичко се смееше.

Изведнъж влезе учителят им... О.О

COMPLETE!

Tsuruto (фенфик-"подигравка" с "Наруто") F_sfx7u0ceavxm_d536942

-Хайде, деца! Седнете тук!- каза учителят. Тримата седнаха.
-Егати маскирания- прошепна Цуруто.
-Тихо!! Сега да си поговорим. Разкажете ми за себе си... Името си, какво обичате, какво мразите и каква е мечтата ви! Давай ти.- учителят посочи Цуруто.
-Казвам се Узумаки Цуруто! Обичам да ям плесенясал хляб. Мразя минутите, докато се напълни ваната, където си правя снимки. Мечтата ми е да стана Джикаге на Скритото Листо м/у Адамовите гениталий!!
-Ъъ, следващият...
-Казвам се Харуно Мизукура! Обичам...- той се изчерви и зяпна към Аке. -Мразя...- с отвращение погледна към Цуруто. -Мечтата ми е да...- отново погледна към Аке и изпищя като фенгърл.
-Името ми е Учиха Аке. Обичам малко неща и мразя много неща. Мечтата ми... По-скоро бих я нарекъл цел. Това е да убия брат си.- В този момент Аке изглеждаше толкова страховит, че учителят смени темата.
-А сега да кажа за себе си! Казвам се Хатаке Рейташи. Обичам...? Мразя...? Хмм, мечтата ми е...?...
-Значи разбрахме само името му- измърмори Цуруто.
Мизукура го цапардоса в тиквата.
-Успокойте се! Елате с мен на поляната. Там ще проведа първата ви мисия.
-Хай, сенсей!!-извикаха ентусиазирано Цуруто и Мизукура.

Когато вече бяха на поляната, видяха две неща- маса с лакомства и стълб с въже около него.
-Така, ученици! Имам две звънчета. Който хване звънче, ще яде лакомства, а който загуби- ще бъде наказан. Буквално само двама от вас ще ядат. Хайде, наредете се до онези кучешки акита, готови за старт! Ииии начало!
Рейташи-сенсей хвърли двете звънчета. Първото го хвана Аке, а второто се заклещи между зъбите на Мизукура-чан. Цуруто го издърпа.
-Честито, момчета! Нахвърляйте се върху кльопачката! А ти, Мизукура, този път се справи зле.-Рейташи го потупа по рамото.
-Съжалявам, сенсей- розовокосият наведе глава.
-От малък съм възпитаван да спазвам правилата винаги!- заяви сенсей, -Затова сега ще си понесеш наказанието! Ела с мен! Ще се съблечеш и ще те вържа на този стълб, ясно?
-Да, сенсей- смирено отвърна Мизукура. Той си съблече роклята и отиде до стълба, където Рейташи-сенсей със зъл смях го завърза.
-Сега ще правиш каквото ти казвам... тоест каквото те насилвам!- отсече Рейташи със строг тон и си смъкна гащите.
-Лелеее!- възкликна Мизукура.
-Хайде, хайде, не го гледай много, а лапай!
Мизу изпълняваше стриктно заповедите на учителя, защото искаше да е примерен нинджа.
След като Рейташи-сенсей свърши работата си с Мизукура, го отвърза, хвана за ръка и заведе при другите ученици.
-Не съм доволен от вас тримата! Вие, момчета, трябваше да защитите другарчето си. Ти, Мизукура, се даде прекалено лесно! Сега какво да ви правя!

Докато Рейташи-сенсей се чудеше какво да прави с учениците си, Уренай-сенсей се справяше повече от блестящо.
Tsuruto (фенфик-"подигравка" с "Наруто") F_16wq7flu20pm_7b24ee9

Tsuruto (фенфик-"подигравка" с "Наруто") F_16wq7flu20pm_7b24ee9

COMPLETE!

-Каноната! Какви ги вършиш! Притисни Мику към земята!- викаше Уренай-сенсей.
-Не мога... сумимасен!- Каноната се отказа от упражнението и отиде настрани.
-В името на свинските шишчета и пържените картофи...- сенсей се удари по челото. -Добре, гледай и се учи!
Уренай и Мику застанаха един срещу друг. Учителят се засили срещу ученика, но Няпимару изскочи от някъде. Уренай-сенсей го блъсна с лакът, кученцето изпищя, и учителят се хвърли върху Мику, затискайки го с всичка сила.
-Ааа, боли- изписука младежът.
-Така става, когато не внимавате!- отсече сенсей, грабна Мику и отпраши в гората.
Руки и Каноната останаха сами на полянката.
-Ъъъм, Руки-кън...-започна Каноната, гледайки надолу.
-Какво?
-Ъъъъм, извинявай, че ти преча, но... наистина ли се справям толкова зле?- Ноната-чан се изчерви.
-Хъ! Не мисля...-Руки погледна към небето. -Хареса ми как се разкрачи над Мику... според мен имаш потенциал.
-Ооо, наистина ли, Руки-кън!- възкликна Каноната.
-Да... честно казано, не ми харесва този Уренай-сенсей...- Руки бутна очилата си нагоре.
-Ооо! И на мен!- Нон-чан сви ръцете си в юмруци. -Прекалено строг учител е!...
-Именно- обърна се Руки към Каноната. -Какво ще кажеш да направим съюз срещу него!
-Да!!-изкрещя белоочкото. -Толкова си гениален, Руки-кън!- Каноната се изчерви и погледна надолу.
-А ти си толкова емоционална, Каноната-чан...- Руки погледна към него над очилата си.
-Ооо!-изписука Нон и страстно се нахвърли върху съотборника си, разкопча шлифера му, събу панталона му и започна хищно да облизва интимните му части. Руки изохка и секунда по-късно удари главата на Каноната.
-Какво правиш?!- изкрещя цайсменът внезапно.
-Ъъъ... свирка...-отвърна Нон-чан.
Руки се хвана за главата (горната! rofl xD).
-Какво? Пак ли сбърках нещо...- Каноната беше готов да се разреве. -Толкова ме е срам...- избърса уста в ръкава си и избяга в произволна посока.
Руки въздъхна, облече се и замина нанякъде.

-Добре, ще се наказваме!- най-накрая реши Рейташи-сенсей.
-Как, сенсей?- попита Цуруто с жалкия си глас.
-Умен въпрос.- почеса се учителят по врата, -Ще ви чета еротичния си роман на глас, а вие ще изпълнявате написаното!
Аке въздъхна -.-" .
-Така, започвам да чета. Цуруто ще играе Гоку, Аке- Амейоко, а Мизукура- изкуствения бик. Ясно?
-Да, сенсей- отговорите учениците с досада.
-Добрее. "Барът отново беше препълнен. Гоку отпи от сакето си и тропна по масата. -Амейоко, предизвиквам те на двубой!"
-Амейоко, предизвиквам те на двубой.- измърмори Цуруто.
Рейташи-сенсей продължи:
-"-Няма да ме уплашиш с нищо, Гоку! Готова съм на всичко!- Амейоко беше ужасно сериозна, което възбуждаше Гоку още повече."
-Няма да ме уплашиш с нищо, Гоку, готова съм на всичко.- измънка Аке.
-По-живо!- скара се Рейташи.
-Да, сенсей.- казаха двамата в един глас.
-А ти, Мизукура, падни на четири крака.
-Окейка!- Кура-чан изпълни заповедта на мига.
-"Гоку стана от стола си, хвана Амейоко за ръка и я заведе до изкуствения бик. -Какво е това, Гоку? Нищо не разбирам!"
-Какво е това, Гоку, нищо не разбирам.- въздъхна Аке.
-"Изкуствен бик! Който от нас двамата се задържи 8 секунди върху него, печели!- отсече Гоку. -Първи съм аз!- Гоку седна върху бика, щракна едно копче и машината започна да се клати."
Цуруто каза репликите си, разкрачи се над Мизукура и седна върху него. Той от своя страна се чувстваше адски неудобно, защото мразеше блондина и се гнусуваше от него. Но все пак, Кура беше амбициозен нинджа и започна да се клати. Рейташи-сенсей продължи да чете:
-"Амейоко ахна и преди да се е усети, Гоку я беше сграбчил върху бика, който се движеше все по-бързо и по-бързо. Дамата не можеше да устои и целуна Гоку с всичката страст, която можеше да даде от себе си."
Аке и Цуруто тъкмо щяха да се целунат, когато Мизукура се просна на земята и се разплака.
-Сенсеей, не мога... Много тежат... уахахааа...
-Стягай се, Мизукура!- каза строго Рейташи, -Остана само още едно изречение!
-Добре...- Ми отново застана на четири крака.
-И така, "Гоку съблече Амейоко, съблече и себе си, и без да им пука от тълпата в кръчмата, правиха див секс."
...

» GazettE FanFic [подигравка]
» Titbit, kimi no fuzai ;(... (продължение на "Кексът и градът")
» Първото българско манга списание "Шогун"