Кексът и градът /продължение на Ooga Booga Nights?/

COMPLETE!

Това е новият ни проект с Иф xD

Ето тук се гледа!! "Шапката" xD

----

Глава 1: Кексът и градът!

В клуба беше толкова горещо! Всички танцуваха и партито вървеше с пълна сила. Само рожденикът Шоу стоеше отстрани, а ние трите, понеже сме му приятелки, бяхме с него, за да не се чувства толкова жалък.
-Хайде, поразкърши се малко!- изкусителната блондинка Уруха отиде при рожденика и започна да го дърпа за ръцете.
-Остави ме!- засрами се Шоу.
-Какво ти става, Шоу?!- попитах аз. -Днес е рожденият ти ден... трябва да празнуваш, нали?
-Не!- нацупи се той.
-Защо?- най-после се обади и Шиня. Тя беше слаба, скромна, неразговорлива, но умело омайваше мъжете. -Забавлявай се, докато още си млад!
-Но аз вече не съм млаааад!- Шоу се разплака. Ние много му съчувствахме.
-Как така не си млад?! - ядоса се Уруха. -Виж се само!! Ти си красив, богат, изискан... и всички мечтаят за теб!
Аз и Шиня се разсмяхме. Веднага разбрахме, че Уруха отново се подиграва на горкия Шоу! Беше жестоко, но на нас ни харесваше.
Покрай нас мина един господин с черна коса, с пиърсинг отдясно на долната си устна, който погледна към и Уруха и той веднага хукна след него.
Шоу остана само в моите ръце и в тези на Шиня!
-Слушай, миличък- Шиня го погали по главата. -Ела да потанцуваме...
-Сега или никога!!- извиках аз с дрезгавия си глас. Много съм готин.
-Неее...! Не!- рожденикът отново се разрева. -Не мога... Никой не ме желае! Аз съм вече стааааааар... уахаха...
-Ох, не мога да те гледам как страдаш!- Шиня тропна с крак и отиде на дансинга. Там забърса някакъв богат дърт американски евреин от Квартала на богатите.
Шоу плачеше ли, плачеше.
-Уф, какво да те правя!- седнах до него и го прегърнах.
-Коооки... оо, Коокиии..- каза Шоу през сълзи, -Ти си най-добрият ми приятеееел!
-Не плачи, моля те - успокоявах го аз. -Ако искаш, ще те закарам до у вас... какво ще кажеш?
-Ааааа, благодаря тии...- той ме гушна като плюшена играчка! Беше толкова жалък, че нямаше как да му откажеш.
Качих го в колата му, на предната седалка, а аз седнах на шофьорското място! Макар че нямах книжка и бях пил, го закарах сполучливо до двореца!
-Ъъъм, Шоу-кън?!- хвърлих му въпросителен поглед, когато той слезе от колата. -Какво ще правиш сега?
-Не знам!- каза той с тъга в гласа. -Ще отида да се нафиркам с водка "Зима"...- изфъфли и тръгна към входа.
-Уф, невъзможен си!- ядосах се много! Всеки път се държеше така, защото искаше внимание! Но ако го оставех, щеше наистина да извърши някоя безсмислена жалка постъпка. -Ще остана с теб.
-О, наистина ли, Коки?- Шоу се трогна. -Толкова ти благодаря, Коки!- изфъфли и отново се хвърли да ме прегръща.
-Да, да... сега да те заведем до спалнята, защото имаш нужда да поспиш!
-Даааа- той се ухили загадъчно (и жалко), като избърса някоя и друга сълза. Тръгнахме към стаята му, без никой от двореца да забележи. Брат му си лягаше с кокошките, понеже не беше женен, а родителите му бяха ушевадно заети с укрепването на брака си.
Стигнахме до вратата на стаята на Шоу. Той почука на нея, после влезе и се просна на леглото. Аз се мотаех наоколо, докато не забелязах красивото му огледало и започнах да си правя кифленски снимки!!
-Коки... ела при мен, моля ти се!- Шоу отново се разрева.
-Какво пак!- не можех да му устоя! Беше толкова жалък. Отидох при него и седнах в леглото.
-Моля те... стой при мен, Коки!
-Тук съм! - потупах го по главата.
-Ах...- изфъфли той, -...ако знаеш само колко много имам нужда от теб! И ти винаги си до мен! Ооо, Кокии...- прегърна ме, преди да се усетя. -Коки, обичам те!
-И аз те обичам, ти си най-добрият ми приятел... нали?- Шоу ме плашеше! Беше по-малко жалък, отколкото трябваше да бъде.
-Да... но ти си ми повече от приятел, Коки. Аз наистина много те обичам!
-Ти си пиян!- блъснах го от мен.
-И ти си пиян!- той ме хвана за раменете. -Но те обичам такъв, какъвто си!
-И аз те обичам, Шоу... Хайде, по-добре си легни... Обещавам, че ще съм до теб цяла нощ...
-Не!!- прекъсна ме той със сълзи на очи. -Неееееее! Неее. Желая те, Коки! Тук и сега!
-Шоу!- извиках му възмутен!
Той се хвърли върху мен и ме целуна! Каква изненада! Та аз го обичах само като приятел.
-Шоу, какво правиш?!- хванах го за раменете.
-Обичам те!
-Добре, успокой се! И аз те обичам! Моля те, ела на себе си!
-Само при едно условие!- той кръстоса ръце.
-Хубаво, кажи!
-Искам да ми се отдадеш!
Малко трудно повярвах на ушите си! Фъфлейки, той ме оплю, но аз имах търпение, защото исках най-доброто за него. А какво по-добро от мен?
-Добре... ако това ще те накара да се успокоиш, съм съгласен!
-Оо, наистина ли!- измрънка Шоу. -За мен значи толкова много!
-Да, да, хайде...
-Обичам те, Коки!
-Да, и аз...
И тази нощ Шоу изгуби девствеността си!

COMPLETE!

Глава 2: Тузаря!!

На сутринта се събудих в леглото на Шоу и в прегръдките му. Той явно ме беше гушкал цяла нощ! На спящото му личице бе изписана жалка усмивка. Беше ми гадно, защото бях пуснал на най-добрия си приятел, но какво от това!
Измъкнах се от леглото и се облякох. Тайно излязох от стаята, за да си вървя. Почти бях стигнал до входната врата, когато чух плътен нежен глас зад себе си!
-Здравей!
Обърнах се и видях брата на Шоу.
-Ъъ, здрасти- отвърнах и продължих по пътя си.
-Ти... къде?- попита той.
-Ами... тръгвам си?- погледнах го в очите. Там имаше толкова страст! Той определено беше един силен мъж.
-Аз съм Камиджо!- възкликна той изневиделица.
-Ъъъ, знам!- почесах се по врата, -Чао чао!
-Чакай!- той протегна ръка към мен. -Откъде знаеш? Аз не те познавам.
-Ами... приятел съм на брат ти...
-Приятел?- учуди се Камиджо
-Да! Приятел!- повдигнах рамене. -И нищо повече.
-Ахааа- братът на Шоу се усмихна палаво.
-Не, не е това, което си мислиш!- опитах се да замажа ситуацията!
-Да.- каза той загадъчно.
-Трябва да тръгвам!- реших да се измъкна.
-Чакай! Искаш ли да дойдеш с мен утре в казиното?- Камиджо повдигна вежда.
-Не, благодаря! Чао!!
Избягах с елегантна походка на газела /или коза/.

Стигнах до квартирата си бързо. Хазяйката ми, Рейка, ми се развика защо не съм си опрал чорапите, но на мен не ми се мислеше за това! Изпитвах странни чувства относно вчера вечерта!
Чудех се дали наистина не обичах Шоу?... След дълги размишления разбрах, че само го съжалявам и нищо повече, и се успокоих. Реших да му напиша писмо, за да изясним нещата!

След това от него не получих ни вест, ни кост, ни парични помощи! Затова нямах финанси, за да си плащам наема, и Рейка ме изгони.
-Но къде ще отида?!
-В гората!- каза той. Така и направих.

Хванах си багажа и тръгнах.
Беше ми тъжно!!

В гората се чуваха само диви викове. Беше ме страх. Стигнах до една скала. Стори ми се много удобна и реших да живея върху нея!
Заспах. А на следващата сутрин една гарга на име Клаха ми каза, че принц Камиджо е ударил джакпота, играейки на комар! Сега Шоу беше още по-богат! Животът не е честен!

Един слънчев августски ден, докато си правех слънчева баня, започна да ме боли коремът. Май беше дебелото черво!! Без да гледам, се надвесих от скалата и повърнах! За нещастие, точно отдолу стоеше някакво диво животно, което изяде повръщаното и радостно заподскача. Странна случка!
Това продължаваше всеки ден. На втората седмица обаче животното дойде и за благодарност ми донесе две мишки на клечка.
-Оо, благодаря!- бях трогнат.
-Ррааарррргх!- отвърна животното и започна да се удря с един банан в гърдите, докато не падна от скалата. За щастие, един мъж, приличащ на Мечо Пух, го хвана и моят приятел се спаси. За отплата, животното даде на Пух 20 кг банани.
8 месеца по-късно се случи най-неочакваното нещо в живота ми- родих! Бях толкова стресиран от събитието. Бебето беше изрусено, като мен, и жалко, като... Шоу! Олеле! Дали беше възможно именно той да му е баща? Уплаших се. Бебето плачеше, а жалката му физиономия леко ме отвращаваше. Но все пак му купих гащета-фаворит и казах:
-От днес нататък ще се казваш Цуруги! Разбра ли?
-Да, мамо- отвърна то с жалък глас.
-Добре, миличък. Сега върви в двореца на Крал Хайдо и Кралица Гакто и кажи на принц Шоу, че си му син! Ясно!
-Да, мамо.
Дадох на Цуруги бележка за Шоу, след което го ритнах от скалата, а той се търкаляше надолу! Гордеех се с него.
А ето какво пишеше на бележката!

COMPLETE!

Глава 3: Неуспешна прислужница!!

Няколко дни по-късно Цуруги ми се обади, че е добре и че баща му го е приел добре. Бях весел. Но ми липсваха приятелките, затова им се обадих.
Първо се обадих на Шиня. Той каза, че е родил дете на Санди Коен, взел му е парите и го е изритал. Много се зарадвах. Евреите не заслужават никакво внимание!
Уруха обаче беше в ужасно състояние (според писмото). Каза, че бракът му с онзи обикновен общ работник Аои въобще не вървял както трябва и "временно" се разделили. Каква беда! Освен това Уру станал прислужник в кралския дворец. Нищо. Това е мръсна, но и добре платена и мръснишка работа! Яко!
Животът ми беше толкова скучен. В гората си правехме събирания, но нищо интересно. Запознах се с едно семейство, чийто син е само няколко дни по-голям от моя. СКУ-КА.

Днес бях на гости у Сага и Нао. Сага беше приготвил врабчета със сос от речни камъни, а понеже заваля сняг, Нао стягаше камината си. Не мога да повярвам, че толкова се грижи за някаква вещ.
Сага правеше зимно почистване и беше наредил на единствения си син Аки да почисти стаята си "от-до"! Това беше трудно, защото вътре имаше акита, слама, пух и много различни боклуци. Дожаля ми за момчето и отидох да му помогна.
Умишлено се навеждах така, че да ми се виждат гащичките, докато бършех ниските шкафчета. Ама беше ме срам да попитам дали имат костюм на френска камериерка, за да го облека!
Аки-кън се измори и легна на леглото си, а аз продължих да чистя. Майко мила, бях забравил какво са мебелите. След като най-накрая приключих, седнах на едно столче, разкопчах ризата си, забърсах пот и започнах да си правя вятър с една тетрадка. Много исках да оправя това момче, беше много сладко.
-Благодаря- каза Аки и излезе от стаята.
Аз много се разочаровах, но след малко той се върна с уплашен поглед, доколкото се виждаше от бретона му.
-Какво се е случило, Аки-кън?- попитах аз, а той веднага отговори:
-Мама и татко... те се.... сношаваха.- той седна на леглото си.
-Оо, горкичкият... сигурно си толкова смутен...- отидох до него и го прегърнах. -Тези неща се случват постоянно на големите хора. Ти... не искаш ли да пораснеш?- казах аз, движейки показалеца си по рамото му.
-Виждам ги да го правят почти всеки ден- отвърна той и излезе да играе с Кьо.
Толкова се ядосах! Вече не ми излизаше късметът толкова лесно, както преди. А честно казано, не смеех да помоля Сага и Нао да се присъединя към тях.

COMPLETE!

Глава 4: Закъснял близнак!!

Вчера беше новогодишното парти и здраво се напих с речна вода с концентрат от урина на Кьо. Беше много яко.
Днес Кьо дойде при мен със смущаваща новина. Каза "Гръи ррраух ккрагргх!", което означава "Събрах смелост най-после да ти кажа, че малко след като ти дойде в гората, съм забременял от теб, и родих преди 7 месеца!".
В началото малко се уплаших, но после отидох в пещерата да видя детето си. Встъпих тайнствено в дома на Кьо, но той ме блъсна и паднах по камъните. Станах, поотупах се и видях едно детско легълце. Надвесих се и видях едно много сладко момченце. Беше русо, с пиърсинг под долната устна и много, много нахилено. Попитах Кьо как се казва то, а той отвърна, че е "Такеру"- смесица от имена на уважавани известни музиканти. Кьо обясни, че става дума за ТАцуроу от MUCC, КЕнзо от Ayabie и РУки от GazettE. После с Кьо излязохме навън и той ме почерпи с плъхове на клечка в бананов сос и охлюви в телешко желе.
Аз от своя страна мислех само за бебето. Имах зъл план. Написах писмо на Шоу.

Отидохме с Кьо да събудим малкия Такеру. Дадох му вкусен кекс от мишки и кал и му наредих да отиде в кралския дворец. Малкият ми син щеше да завладее не само трона и града, но и цялата Джейрокландия! А аз ще стана кралица!

.....

» Ooga Booga Nights? /Naughty jrockers in Jrocklandia/[fanfic-продължение на Хизкаиляшка]
» Titbit, kimi no fuzai ;(... (продължение на "Кексът и градът")