Ooga Booga Nights? /Naughty jrockers in Jrocklandia/[fanfic-продължение на Хизкаиляшка]

COMPLETE!

Отново съвместна работа с Мое чан...
-------------------------------------------------------

Някога, отдавна, далече назад (преди 160 млн. г.) живеели две момченца.

Те били най-добри приятели.
Едното било бедно и ,за беда, болно от шизофрения.Другото било син на (предлагам Hyde-Хайдо) - краля на тогавашното кралство.
Те ходели заедно на детска градина.

Просячето, Кьо, винаги имало много гаджета (понеже ги заплашвал с бой и изнасилване, ако не се съгласят да се гаджосат), а кралският син, Камиджо, макар че бил по-голям на възраст с цяла годинка, не бил желан от обикновените дами.
Кьо и Камиджо често си играели с динозавърчетата на Кьо, които той сам ловял от гората.

Един ден младият принц казал:
-Ауе, мен, как гепиш толкоз мноо мацки, уе?
Болното дете отвърнало:
-Мрау рау!! Грррр-ау!
Това означавало "Лесно, с мерак"

Все така продължавало приятелството на двамата другари, докато един ден Камиджо трябвало да спре да ходи на детска градина.
(Кьо продължавал това занятие, защото бил малко по-различен от останалите. Дискриминация!)

Принцът започнал да се обучава как да се държи с дамите. Учел, учел и взел, че станал на 14 години и трябвало вече да сключи династичен брак.
За беда, никое аристократично семейство не искало този смотаняк да вземе ръката на дъщеря им.
Все така било, докато минали 20 години. Камиджо останал ерген. Баща му Хайдо бил отчаян и възмутен.

Но скоро той се ожени за мистериозна принцеса и сега имат красиво 24-годишно бебе.
Крал Хайдо много се облекчи. Три дни ядоха, пиха и се веселиха по случай рождението на младенеца. Кръстиха го Мао, което според стара традиция значеше "истинска макара с конец". Красиво име!!
Мао беше истински непослушко (и макара за конец)!! Като всяко бебе, внуче на крал, той ходеше да пее по кръчмите и дивееше с момичета по цели нощи. Родителите му бяха прекалено заети със себе си, за да му обърнат внимание. С възпитанието на малкия Мао се занимаваше само чичо му- принц Шоу, защото той беше много смотан и си нямаше никакво занимание.

COMPLETE!

Така...това е работа само на Мое чан...аз ще пиша...ъъ после?! ..може би...xD Или утре...

COMPLETE!

Един ден Принц Шоу си сложи шините за зъби и излезе на разходка в кралския двор, докато младият Мао беше на уроци по "пеене". Шоу отиде да позяпа конете. Когато застанеше пред тях и гледаше как дъвчат с отворена уста, сякаш пред него имаше огледало. "Хубави зъби", мислеше си принцът, мечтаейки и неговите да са прави като конските.
Конярът Джука ринеше тор и чешеше конете. Той се чувстваше изоставен и отчаян от живота. Вече принц Камиджо не му обръщаше нужното внимание. Джука си спомняше как всеки четвъртък възлягаше принца в мекото, миризливо сено. За съжаление, това вече не беше възможно и конярът плачеше с глас.
Принц Шоу дочу риданията , идващи от конюшната, и отиде да провери какво става.
-Младежо, защо плачеш?- изфъфли жалкият аристократ.
Джука, в целия си ръст, с акулски зъби и снажната си фигура, изпъчи рамене и погледна към принца. О, как кривозъбият левент Шоу огря конюшната, сякаш самото слънце бе влязло вътре! Неговата изрусена коса блестеше, а конярчето не можеше да обели (акулски) зъб.
-Попитах нещо, подчини се и ми отговори!- каза принц Шоу и звучеше страшно жалък, защото не можеше иначе.
-О, милорд, простете!- Джука се опомни и взе да се кланя на аристократа. -Позволете, аз не съм достоен да водя разговор с Вас!
Принц Шоу, нали беше жалък и смотан, се натъжи и едновременно се почувства добре, защото някой беше по-жалък от самия него.
-Горкото момче, ела с мен на пазара, ще ти купя нови дрехи, защото тези за нищо не стават!- жалкото око на принца пророни кристално светеща сълза.
-О, Ваше Височество, благодаря ви от низшето си сърце!- Джука се кланяше до земята, но когато се изправи, се блъсна в зъбите на принц Шоу и аристократът падна в конския тор.
Колко жалка картинка!
Уроците по пеене на младия Принц Мао свършиха и той отиде да се друса в храстите зад двореца. За беда, Кьо го намери, скъса му дрехите и направи опит да го изнасили! Но принцът хвана една пръчка и я завря в задника на Животното, което се уплаши и избяга към своята пещера-дом. Животното вече беше едно Опашато Животно.
В това време Конярът и Принц Шоу разглеждаха и мереха дрехи на пазара Илиенци.
-Ваше Височество, тези дрехи не са ли прекалено жалки за Вас?- попита Джука,премервайки един чувал.
-Не, приятелю мой, никоя дреха не е.- изфъфли Принцът.
Двамата излязоха от буса, който служеше като пробна, и тръгнаха към двореца по чували.
Но по пътя срещнаха младия принц Мао, който спокойно си пафкаше марихуана, купена от пазара.
-Младежо, какво си мислиш, че правиш?!- развика се Шоу и направи шоу на пазара.
Мао беше в транс и отвърна:
-Мисля си, че ***ам Цуруги, но всъщност пафкам!- младежът се усмихна.
Джука се натъжи и предложи да занесе принц Мао до двореца, носейки го на ръце. Принц Шоу се съгласи и се чудеше какво да каже на брат си и съпругата му относно състоянието на детето.
Конярът нарами младия левент, а принц Шоу вървеше зад него. Мао беше нещастен. Затова взе едно бръснарско ножче и изряза чувала на Джука така, че да му се вижда задникът. Принц Шоу се смути и получи силен nosebleed. Опръска цялото конярско дупенце в кръв. Мао беше щастлив.
Ooga Booga Nights? /Naughty jrockers in Jrocklandia/[fanfic-продължение на Хизкаиляшка] F_0m_46199c8

Ooga Booga Nights? /Naughty jrockers in Jrocklandia/[fanfic-продължение на Хизкаиляшка] F_0m_46199c8

COMPLETE!

Моеее писа многооо тея днии

а аз не...пхахах...защото нямам муза...и нз защо аз поствам това като не е мое ноо...все пак така се разбрахме с Мое... ^^

Принц Шоу беше жалък и нямаше да "нападне" конярчето, най-малко пред племенника си, и то на пазара. Затова той ритна бръснарския нож, който отлетя във въздуха, и взе младия Мао на ръце. Занесе го в двореца, където на входа чакаше Камиджо.
-О, детенцето ми!- разплака се вампирът. -Какво му се е случило?
Шоу направи жалка физиономия и подаде разнебитения Мао на баща му. Камиджо запрегръща детето, което от своя страна също плачеше: "Татеее.... татеее...". Принц Шоу не се сдържа и запя: "Детеее!!"
Тогава се появи Хизаки, който не се поинтересува от сина си, а отиде да види дали Джука е свободен в момента (Хизакиляшка също имаше тайна връзка с коняра, даже още от преди да се омъжи за Камиджо). Но щом видя тичащия към двореца слуга, облечен с разпран на задника чувал, се ядоса и се върна при семейството си.
Принц Камиджо държеше сина си като бебе (все пак той си беше бебе още- на 2 месеца) и го милваше по рошавата глава. Хизакиляшка подуши Мао и усети, че детето й отново е пушило марихуана. Майката се разочарова от себе си.
-Къде сбъркааааах!!- разрева се и Хизаки.
Кралят Хайдо и кралицата Гакто лежаха в огромното си легло, когато чуха три плачещи и един жалък глас.
-Ride on heaven's drive!! Скъпа, какви са тези звуци?- възмути се кралят.
-Нъ зъ...- Гакто се сгуши в дъртата подмишница на Хайдо и заспа, понеже беше много сънлива кралица.

Два часа по-късно, когато Мао вече беше добре, той излезе на двора и седна на пейката пред фонтана- чучуркащо момченце. Тогава се чу ревящ кон. Младият принц си помисли: "Сигурно чичо иска нещо от мен", затова стана и се запъти към входа на двореца. Точно когато се приближи до вратата, го пресрещтна най-сладкото (за Мао) същество на света. Долното чене на принца увисна и гостът видя кривите му зъби.
-Здравей, принце, аз съм Цуруги- представи се той. Беше жалък.
-Ъъ, приятно ми е.- измърмори Мао. -Какво те води насам?
-Ми... дойдох да говоря с принц Шоу.- Цуруги се почеса по врата. Колко жалко беше това.
-Оке, ела с мен, ще те заведа при него. - младият принц се поуспокои и подкани момчето да отидат при Чичко Шол.
По пътя Мао оглеждаше хубавото дупе на Цуруги и си мислеше Бог знае какво, когато стигнаха до кабинета на жалкия принц.
Мао открехна вратата, направи път на госта и влезе след него.
Шоу стана от стола си и каза:
-Добър ден, с какво мога да Ви помогна?
Цуруги се ухили и възкликна:
-Ти си ми баща!!
Шоу беше изненадан, но се ухили радостно, защото това дете приличаше много и на самия него, и на единствената жена, с която някога бе спал- Кати.
-Ела при мен, синко!- Шоу прегърна Цуруги и изфъфли на Мао: -Кажи на слугите да вдигнат празненство за чудо и приказ! И заповядай да уловят златната рибка, искам я на нашата трапеза до утре!

COMPLETE!

На Тсуруги бе дадена стая до тази на Мао...и понеже най-новият принц обичаше да свири на китара ,а пък и беше добър /или поне той така си мислеше/ Мао си намери извинение да прекарва повече време с новооткрития си "сладък" братовчед!
Джука отново ринеше тор от обора...имаше доста работа,тъй като праз последната седмица конете бяха яли доста,а пък и факта,че и принц Шоу използваше конюшната като тоалетна не помагаше..

Наближаваше Коледа и крал Хайдо се чудеше какви подаръци да направи на синовете,внуците си и най-важното...какво да подари на кралица Гакт,защото тя беше доста придирчива и ,ако подаръка не беше по вкуса и нямаше да има нито коледни оргии, нито изобщо оргии през цялата година за краля..
А може би трябваше най после да прати принц Шоу на зъболекар?..и така Хайдо потънал в мисли седнал на един стол прояден от хлебарки не забеляза как Мао и Тсуруги вкараха в двореца двама млади левенти...

Мизуки беше китарист,а Кей барабанист.
Мао и Тсуруги ги бяха включили в своите пъклени планове..,а също така и в плановете си да създадът банда...
Разбира се преди да влязат в бандата ,принцовете трябваше да изпробват уменията им...те заведоха двете кифли в стаята на Мао и след като съблякоха розвите панталонки и изрязаната ризка на Мизуки се захванаха с Кей и неговите къси панталонки,с които задника му изпъкваше...Когато и двамата бяха вече голи ,принцовете си правиха оргия цял следобяд и накрая одобриха членството им...
Оставаше им само да си намерят басист..
-Някой да има идеи от къде да намерим басист?-попита жалко Тсуруги /нали беше син на Шоу просто нямаше как по друг начин../
-Аз познавам един много добър вокалист...-каза Мао- Да отидем да видим дали той не знае нещо-предложи той
Всички се съгласиха и Мао щастливо ги поведе към гората...

Когато стигнаха пещерата на Кьо,Тсуруги ги полазиха студени тръпки ,докато Мизуки си гризеше ноктите,а Кей го обарваше по задника...
-Спокойно...имам запалка..той се плаши от светлината-успокои ги принц Мао...
От вътрешността на пещерата се чуваше ръмжене,което се приближаваше..Накрая отвътре се подаде едно същество ,но понеже беше вече тъмно не можеха да видят лицето му...
Мао се приближи и се поздравиха...тогава светлината от запалката ограя лицето на Кьо...и всички ахнаха....сякаш пред тях стояха двама Маовци.../О.о/...двамата започнаха да се душат и когато установиха,че няма опасност принцът попита :
-Ти да имаш някой басист подръка,който да ни свърши работа?
-Е са ми беше нъ гости един..-каза Кьо като се стремеше да говори правилно и да игнорира кривите си зъби,които му пречеха....
-И той къде отиде?-попита Мао
-Още трябвъ дъ е някъде наблизо-отвърна Кьо-сега ще го извикам..
"ъга буга аааааа"-пропя Кьо и от един клон на земята скочи Аки..
Мао беше щастлив и повлачи горилата към вкъщи заедно с другата част от бандата...
Аки не говореше много ...тъй като мозъка му беше зает да мисли и мечтае за банани и франзели...но пък затова беше перфектен басист...
Най после групата беше готова и само и трябваше име..Мао се изправи гордо и каза:
-Tова от днеска нататък са "Loud scissors"/истинското име е Sadie/
И всички заръкопляскаха...

[ехе...най после да напиша и аз нещо...мързел мързел...xD]

COMPLETE!

Но тогава за зла участ се появи слугата Уруха, който каза:
-Принц Мао и Принц Цуруги веднага да се явят в кабинета на Принц Шоу!
Двамата престолонаследници го послушаха.
Но Мизуки гледаше втренчено слугата, докато по някаква случайност намери думи да се изкаже:
-Мамо?! Ти работиш като слугиня в кралския дворец?! Колко унизително! Надявах се да си проститутка!- малоумникът се разплака, взе Кеи под ръка и излезе.
Горилата Аки подскачаше и късаше завесите.

Цуруги и Мао встъпиха в кабинета на жалкия озъбляк.
-Синове мои...- принц Шоу стана от стола си и ги прегърна. -Ето, че дойде време... - той пророни няколко кристално светещи сълзи. Колко жалко.
-Дойде време за какво... - попита Мао, макар че не му пукаше много. Просто му беше забавно да гледа как чичо му е жалък.
-Трябва да сключиш династичен брак!- Шоу избърса една сълзичка.
Времето за Принц Мао сякаш спря. Край на прахосническия, наркомански живот? Край на оргиите с почти непознати? Това е толкова недопустимо.
Цуруги беше на път да се разреве [все пак беше син на баща си (за разлика от Мао)]:
-Татко, моля Ви се!! Направете нещо по въпроса! Аз много го обичам!
Мао беше съгласен. Той не искаше да се жени/омъжва.
Принц Шоу нежно каза:
-Аз не мога да променя правилата, деца мои.
Цуруги пророни сълзичка:
-Но татко!...
Принц Мао хвана Цуруги за ръката, взе си якето и избяга.
-Мао-къъън, къде отиваме?!
-Лас Вегас, бейби.
Час по-късно, Loud Scissors бяха в едно казино.
Кеи замислен стоеше до рулетката, докато Мизуки залагаше като ненормален.

-Хайде вече да си наемем хотелска стая...- мрънкаше барабанистчето.
-Първо да изчакаме Мао и Цуруги... после!!- Мизуки продължаваше да залага, но не му вървеше... човекът си беше леко тъп и не влагаше логика, че когато вкара жетон в машината, трябва да дръпне ръчката...
За разлика от него, Аки удари Джакпота и спечели 30 килограма банани.

Тогава принцовете пристигнаха при колегите си и Цуруги подаде букет цветя на Кеи. Той от своя страна беше изненадан.
-Това защо е?
Цуруги полетя от щастие и отвърна:
-Ние с Мао се оженихме!
Мизуки и Кеи ахнаха, а Аки се събуди.

COMPLETE!

Тсуруги беше щастлив защото за 1ви път в жалкия му живот получаваше нещо добро...!

Бандата се запъти към двореца чак след като получиха около 1000 смс-а от принц Шоу,на който явно му трябваше помощ за нещо...

Когато пристигнаха Мизуки взе да търси майка си...вече беше отчаян когато чу някакви диви стенания от обора...той се запъти натам и когато отвори вратата вътре на мекото сено намери Уруха възлегнал Джука ...
Мизуки погледна учудено и се запъти обратно към вратата,когато майка му проговори..:
-Сине..нали няма да кажеш на баща ти,че правя *** с клиенти без да ми плащат?-попита Уруха.
-Ъ?-повдигна вежда Мизуки ...- Не те разбирам майко...какво си направила...-каза той и си отиде.
-Така става когато се снушаваш с Аой...излизат недъгави неща...-въздъхна Уруха и продължи да си върши работата с Джука..

Принц Мао и принц Тсуруги се запътиха към спалнята на принц Шоу и влязоха без да почукат...
Когато чу да се отваря вратата Шоу изпищя като малко момиченце видяло паяк и се уви в чаршафите си ... държеше една солета от любимите си "Хрус хрус"и със затворени очи заплашваше напосоки
-Не мърдайте...имам оръжие и знам как да го използвам!-пелтечеше принц Шоу ..
Мао се приближи и удари един чамар на чичо си,който не можа да издържи на удара и веднага припадна..
Тсуруги се разрева ,защото беше толкова жалък,че не можеше да направи нищо друго...
След като чуха виковете от 2рия етаж принц Камиджо и принцеса Хизаки се запътиха натам ,тъй като си нямаха по интересно занимание...
Когато най после се изкачиха по стълбите видяха как Мао тичаше по коридора с една ръждясала кофа вода...
-Не търчи така бее копеле такова...-каза Камиджо ,защото Хизаки винаги го обвиняваше,че не се кара достатъчно на сина им..
-Искаш да те пребия ли?-попита Мао и Камиджо се сви в един ъгъл и засмука пръста си прекалено уплашен за да се добере до стаята на брат си...
Мао изсипа водата на главата на чичо си и след 15 мин когато най-после слаботелесния принц Шоу даваше признаци на живот Мао потърси с поглед Тсуруги и установи,че и той е припаднал от напрежение...
-О господи...тези двамата наистина са болка в задника...-въздъхна Мао и се запъти за още вода...
Докато Мао се занимаваше с двете жалки същества в живота си Аки тъкмо беше намерил едно дърво,което му напомняше на стария му дом и с умиление гризеше кората му...
Кей и Мизуки отегчени от ставащото наоколо си намериха тиха стаичка и се "забавляваха" няколко пъти...

Когато Шоу и сина му най после се субудиха,Мао вече беше излял 10 кофи с вода върху всеки от тях...беше се изморило момчето и сега седеше срещу чичо си и гледаше тъпо тъй като просто не можеше иначе...беше му в гениите...
-Имам добри новини за твоя династичен брак Мао-каза Шоу и се изправи на клечестите си крака който се огъваха след всяка негова дума...-намерихме няколко кандидатки,които с малко насилие биха се удостоили с честта да се омъжат за теб...
-Но аз вече си иамам жена..!-отвърна Мао и се изправи в целия си 1.59 ръст...
-КАКВО?! КОЙ?-отвори уста принц Шоу и всичките му криви зъби лъснаха на светлината...
-Тсуруги,...-каза невинно Мао,а Шоу при споменаването на името на сина му се олюля и падна отново на земята като главата му издрънча на кухо...

COMPLETE!

Хизакиляшка бе чул всичко това и се възмути:
-Сине, как не те е срам! Как можеш!! Идиот!!!
Принц Мао гледаше в пода с презрение. Цуруги го зяпаше захласнато.
-Виж какво, майко! Писна ми от теб! Ти си смотан травестит, ясно ли ти е? Не ми пука какво мислиш! Остави ни на мира!
Хизакиляшка много се обиди.
-Слушай какво, момченце!! Избирай, мен или приятелчетата ти!
-Какво има да избирам? Ти какво си допринесъл/ла за съществуването ми?- Мао се смути. -Това, че някакво диво животно те е ***ло и съм се пръкнал аз, не те прави моя майка!
Принц Камиджо се разстрои:
-Хизакиляшка-сан, той "диво животно" ли ме нарече? ;(
Принцесата много се ядоса и меланхолично попита сина си:
-Ти... откъде разбра?
-Баща ми ми каза! Сега с Цуруги и приятелите ни ще живеем при него, защото поне на него му пука за мен!
Принц Камиджо нищо не разбираше. Докато се осъзна, в двореца бяха останали само той, жена му, брат му, родителите му и слугите.

Беше 3 през нощта, а Loud Scissors отиваха към гората. Аки беше захапал фенерче и понеже имаше огромен гръб (като на горила), приятелите му се бяха качили върху него. Той, скачайки от дърво на дърво, ги пренесе до пещерата на Кьо.
Животното посрещна младежите, както подобава- със смачкани с камък банани и печен плъх на пръчка. За разлика от вечно гладния Мизуки и горилата Аки, Кеи, булката и младоженецът не хапнаха от чудните ястия. Последните двама се нанесоха в специална дупка. Всъщност беше края на месец декември и на принцовете им беше много студено. Затова повикаха демона на Мао да им напали огън.
-Мао-сама... толкова си смел!- Цуруги се мазнеше на съпруга си. -Значи още от началото си знаел, че не сме братовчеди!
-Да...- отвърна принцът с досада. -Ъм... трябва да те питам нещо...- Мао запелтечи.
-Кажи, какво има?- принц Цуруги се правеше на невинен.
-Амчи... кога ще консумираме първата си брачна нощ?- макар че Мао беше само на 2 месеца, той имаше богат речник и беше голям дипломат.
-Ооо- Цуруги се ухили и се изчерви. -Когато ти поискаш!... Аз съм твой цяла вечност.- жалкият младоженец се опитваше да изглежда секси.
Мао не чакаше второ предложение. Той чувстваше гените си (тези на животно...) и веднага обязди "братовчед" си.

COMPLETE!

На сутринта Тсуруги се събуди щастлив и задоволен ..Мао спеше още като се беше завил с палмови листа които Кьо с удоволствие бе предоставил на младоженците...

Хизаки вече 3 дни и 3 нощи не беше спала и се безпокоеше за скъпоценното си дете...Камиджо все още не можеше да загрее какво става и затова се беше затворил в библиотеката с любимата си водка "flirt"и льокаше като руски казак..Крал Хайдо пък не забелязваше отсъствието на внуците си защото беше прекалени зает да се умилква на кралица Гакт...
Общо взето всичко в кралския двор вървеше нормално...

COMPLETE!

Ох...пак поствам работа на Мое...нямаше време да я постне защото заминаааа...;[..както и да е ...enjoy...

-------------
Аки сладко-сладко похапваше банани, когато Кьо му даде 5 автобусни билета до вр. Шипка.
Горилата с радост прие и Loud Scissors се запътиха към романтичната атракция.

Междувременно, принц Шоу беше много притеснен за сина си (единственото смислено, макар и жалко нещо, което беше създал през живота си), затова тръгна да го търси. По пътя си той се би с триглави змейове (по-скоро им се изплъзна), спаси куш-пилето и открадна вълшебната отвара от горските самодиви Рейта и Руки.
Най-накрая принцът излезе лице в лице с една огрооомна скала. Как ли да премине през нея? Чуди се, чуди се и измисли- ще я изкачи.
Шоу се катери малко, когато видя една дива коза.
"Ще я попитам дали е виждала моя Цуруги", помисли си жалкият принц.
-Алоу, госпожице!- Шоу изфъфли. -Виждали ли сте един несъразмерен рошав дребосък и един жалък младеж?
Козата се обърна. OH MY GOD! Принц Шоу познаваше това лице. Та това беше майката на Цуруги- Коки.
-Шоу-къъъън! Толкова ми липсваше!- козата прегърна принца. -Как я караш?
-Ъъъъ... Амчи добре...
-Как е нашето момче? Добре ли е? Да знаеш само колко ми липсва!
-Амчи... ъъъ... добре е...
-Ами ти къде така си тръгнал? Кого търсиш?
-Никого не търся!- Шоу знаеше, че ако Коки разбере, че Цуруги е изчезнал, козата ще хвърли къч на жалкия принц.
-Добре. Хайде сполай! Със здраве!
-Да, да... чал чал...
Принц Шоу се прибра вкъщи със празни ръце... Хизакиляшка беше много разстроен и през пет минути тичаше към обора, за да се облекчава... Джука беше готов да подаде оставка
---------------------

Ще пиша във фика едва когато се почувствам по-добре,защото сега имам идеи обаче с тоя нос,от който неспирно тече вода не мога да пиша на спокойствие...*ких*

COMPLETE!

Докато Loud Scissors бяха вече на 561-вото стъпало, мобифонът на Кеи звънна.
-Да, моля?
-Шибан евреин!- отсрещната страна затвори. Някой пак се подиграваше с предците му. :(
Кеи се разстрои. Той беше наполовина евреин по бащина линия- на времето майка му Шиня се беше занасяла със Санди Коен, който пък постоянно се интересуваше от японския си син. Та Кеи прибра мобифона си и продължи да се изкачва (Мизуки нищо не забеляза, понеже, горкичкият, беше много тъп :(. ) .
Групата се катереше и вече стигнаха до паметника, когато мобифона на Кеи Коен отново звънна.
-Ало?
-Кеи-сенпааааай, здравеееей!!
-Ъъ... кой се обажда?- мобифонът беше много стар модел и не се виждаше номера, който го търси.
-Аз съм Такуя! Аз и нашият син идваме на гости в твойто село, за да те видим. Ти къде си?
Holy Fuck! Кеи искаше да забрави, че е направил дете на Такуя. Освен това много обичаше Мизуки и не искаше да си създава никакви грижи с бебето на Кафеккото.
-Ами.. аз съм на вр. Шипка, но после ще ходя в кралския дворец. Какво ще кажеш след 3 часа да се срещнем до конюшните там, а?
-Добре! Само да видиш малкото ни момченце. То толкова иска да се запознае с баща си!
-Да,да, супер... трябва да затварям, че тук няма обхват.
Мизуки въобще не забеляза разговора на гаджето си, понеже беше тъп, а и освен това се опитваше да качи Мао на един топ.

Мао реши, че детството му тепърва запова, и трябва да се върне у дома. Loud Scissors се запътиха към двореца.

Кеи се измъкна, без Мизуки да забележи, разбира се, и отиде до конюшните. Борчетата правеха хубава сянка върху главата на барабаниста.
Изведнъж отнякъде се появиха Такуя и синчето му.
-Кеюя-кън, това е баща ти!- извика Кафеккото.
Преди Кеи да реагира както и да е, гостите бяха повалени на земята от Аки.
-Аки-кун!!- Кеи се шокира. -Благодаря ти от сърце!
Веригата на горилата се мяташе на ляво и на дясно. Тогава Аки скочи върху Кеи , грабна го и го сложи под мишник. Човекоподобната маймуна заведе колегата си в една празна конюшна. Горкото животно беше разгонено. Затова съблече Кеи (който нямаше как да се съпротивлява срещу силната горила).
-Аки-кун.. недей- изохка Кеи с последни сили.
Имаше ли смисъл?! "Погледът" на Аки беше толкова страстен, а горилата бе притиснала човека до дървената стена много здраво. Аки се поукроти и омърли Кеи.

Мао, Цуруги и Мизуки отидоха в кабинета на принц Шоу.
-Ооо, синовете ми!- веднага щом влязоха, жалкият принц се ухили и ги прегърна.
Цуруги се измъкна, но Мао гушкаше чичо си и плачеше.
-Чичооо!! Повече никога няма да те оставяааа!!
Пореваха малко заедно, докато не пристигна чистачката Уруха, носеща заповед.
Мизуки го прегърна и каза:
-Мамо! Обичам те! :3
-Shut up, уе, урод. Принце, това е за вас. - Уруха подаде писмото на Шоу, който, фъфлейки, го прочете на глас:
-"Заповед от Принцеса Хизакиляшка.
Скъпи управници на замъка (Принц Шоу),
Със съгласието на Краля и Кралицата на Джирокландия ви заповядвам да ожените моя син Принц Мао за дете, произлизащо от работническата класа. Става реч за единствения син на слугинята Уруха дьо ла Такашима Коуйоу тире Широяма Юу, а именно Мизуки Мъжкокурвов Широяма.
Заповедта да се изпълни до 1 час след появата на моя син.
Подпис: Хизакиляшка дьо ла Юууджи Камиджо- Хайдо Джуниър."

COMPLETE!

Шоу се замисли...от къде да намери свещенник по това време...после се сети за единствения човек с който си беше играл на детската площадка и който беше по-жалък и от него...-Хината /вокала на Ap[r]il/...
"Той с удоволствие би венчал скъпия ми племенник!"-помисли си Шоу и отиде да си намери стъклената бутилка и гъшето перо понеже те така си кореспондираха...Шоу мяташе бутилката в морето и се надяваше да пристигне навреме на островчето на Хината!
След около 45 минути Вокала на Април пристигна пиян и лицето му беше по-подуто от обикновенно...
Никой не обърна внимание и всички се приготвяха за церемонията..../под всички се разбираше Мизуки,Мао и Шоу...защото Крал Хайдо не знаеше,Кралица Гакт беше супер мързелива,Принцеса Хизакиляшка пък беше "заета" с Джука в обора,а мъжа и Принц Камиджо беше прекалено глупав,за да разбере.../

Хината произнесе две несвързани изречения ,а Шоу заръкопляска когато не трябваше.. Въпреки всички издънки, обаче Мао каза "ДА"....Мизуки също каза "ДА" защото си мислеше, че го питат иска ли бонбони...
Щастливата брачна двойка се запъти към стаята на Мао едва когато стана ясно че вокала на Април е анулирал 1-вия брак на Мао...

Хината и Шоу,които не се бяха виждали от дълго време се запътиха към избата за да си поговорят и да се напият с водка "Зима" понеже бяха жалки и никоя дама не искаше да стои с тях...

Тсуруги се мотаеше из двореца и търсеше стаята на баща си...Това начинание му отне доста време ,тъй като той си беше и жалък /като Шоу/ и тъп /наследство от майка му Кати ака Коки *D=OUT*/...Когато най-после намери стаята от вътре се чуваха странни викове и стенания и Тсуруги първоначално се уплаши...но после любопитството надделя и той открехна малко вратата ...
Отвътре се откриваше гледката на две голи тела,които се "мърляха" ...Младия принц беше още по шокиран когато откри, че това бяха баща му и някакъв непознат човек който много приличаше на тях двамата /ИЗВОД: не пиите водка "Зима" няма да ви понесе...:D/...Тсуруги запищя и затича обратно по коридора към стаята си ,но по погрешка влезе в стаята на Мао където го намери на пода с Мизуки....
-Какво правиш по дяволите...затвори вратата-разкрещя му се Мао.
-Ъ..ъ?..какво? ъъ добре..-каза Тсуруги и затвори вратата...
След 5 минутно стоене пред вратата жалкото същество се сети ,че е трябвало да бъде ядосан и влезе отново в стаята..
-Мао...-попита плахо Тсуруги и когато другия принц вдигна русата си глава,продължи-Мисля че трябва да съм ти ядосан...но съм толкова жалък,че май ще се разреваааа-проплака Тсуруги..
-Ох...безнадежден случай си...Добре ела и се присъедини към нас тогава-каза Мао с отегчение.
Последваха 3 щастливи часа за една 3-ка и още двама дърти неудачници...

На сутринта Тсуруги се събуди доволен и си помисли,че такива изпълнения биха разнообразили брака му с Мао и би било добре да го правят по-често...
Докато Мизуки и Мао все още спяха жалкият принц реши да се разходи из кралската градина...
Когато излезе се препъна в баща си,който беше полугол и пръхтеше като кон,нещо присъщо му още от дете...
Тсуруги не му обърна особено внимание,тъй като не забеляза,че е той,а го помисли за Уруха.../напоследък често се случваше да го намират в такива пози.../...Когато излезе навън забеляза Крал Хайдо и Кралица Гакт,които се разхождаха из неокосената ливада от лявата страна на двореца и при един неуспешен опит да стъпи,токчето на Каралицата се забоде в едно свинско ако и тя "без да иска" обара Крал Хайдо,който беше предоволен от развитието на нещата...

Тсуруги реши да се натрапи,но после вниманието му беше привлечено от една толкова хубава гледка...

На входната врата на двореца стояха двама така развратно изглеждащи човека,че глупавият,жалък принц не можеше да откъсне поглед от тях...
Те го забелязаха и се приближиха към него
-Ей пич...да си виждал една развратна кучка ...казва се Уруха?-попита единият
-а-аа..ам...амиии...-заекна Тсуруги-Мисля,че да...но бих искал да знам имената ви преди да ...
-Руки дессссссс-просъска единия-сега ми доведи ония развратник че без него Аой не ще да започваме репетициите! /посветено на това че Руки винаги когато се представя просъсква "Руки десссс" xD/
-А мога ли да знам името на другия млад господин?-попита с меден гласец Тсуруги,който беше запленен от двамата...
-Кво искаш бе?! На много важен ли ми се правиш ?! Са ше те пребия бе копеле нещастно...Не ми говори префърцунено!-разкрещя се другия и замахна към Тсуруги,които се сви като паленце в краката му...
-Стига бе...дойдохме да приберем Уруха не да те вкараме в затвора ...пак...!-разкрещя му се Руки.
-Я да млъкваш дребен!
-Уатару,ако още веднъж...-не довърши Руки и Тсуруги се разплака...
-ИЗВИКАЙ УРУХА!!!-Изкрещяха двамата,а Тсуруги примига като плъх в брашно,после със раздран рев се понесе към двореца за да извика Уруха....

COMPLETE!

Изведнъж Мао се събуди. Намери до себе си Мизуки, като всички части от тялото му бяха увити с чаршаф, освен най-важните.
Принцът се натъжи. Той наистина смяташе, че креватните способности на мъжката курва са идеални, но разкрепостеността му беше ПРЕКАЛЕНА (мисля да не изпадам в подробности, защото не мисля това да се превръща в Малоумно Мизуки Хард Яои, бел. Мое).
На Мао му липсваше интелигентността и жалкостта на Цуруги (която много го възбуждаше) и затова принцът предприе търсене на бившия си съпруг.
Цуруги хлипаше и трескаво обикаляше конюшните, търсейки Уруха.
-Чичо Уруу... Чичо Урууу! Гуахахаааа ;(
Разбира се, курвата никъде я нямаше. Всъщност беше зад един храст до двореца заедно с принцеса Хизакиляшка.
Жалкият принц вече се насочи към двореца. Беше много повече от тъжен, затова падна на колене пред изтривалката за обувки и се разрева.
-Не могааааа!.... Гуааааааааа... *хлип хлип* Гуахахаа....
Точно в този момент принц Мао излезе от двореца. О, каква гледка. Мао не можа да й устои. Затова престолонаследникът обязди Цуруги без никакви задръжки!

След невъзможни усилия, Кеи се измъкна от лапите (?) на Аки и побегна към двореца съвсем голичък (Аки бе изял дрехите му).
По абсолютна случайност, в същото време Мизуки се разхождаше около оборите и си правеше кифленски снимки. Снимаше си ръцете, краката, между краката и всичко възможно.
Но изведнъж Кеи изскочи на пътя му.
-Мизуки! Мизуки! Моля ти се, помогни ми! Аки е полудял! Да знаеш само колко имам нужда от теб! Мизукиии!!- Кеи се разстрои и се сгуши в кифлата.
Мизуки, разбира се, нищо не схващаше, освен че Кеи е гол и че Мизуки трябва да го заведе в стаята на Мао, където трябва да го съблазни (и мърли!!).
-Кеи, не се безпокой- каза кифлата монотонно с клоунския си глас. -Ела сега да влезеш да се облечеш да не изстинеш да не хванеш свински грип да не умреш да не плача за теб.
Кеи бе изненадан от еволюцията в мозъка на приятеля си (да, Мизуки, за разлика от някои свои колеги, еволюираше)!

COMPLETE!

Мизуки прибра Кей в двореца и го заведе в стаята на Мао...там разбира се нямаше никой,защото Мао беше прекалено зает да укрепва бившия си брак,а Мизуки беше тъпак и дори не помнеше,че се е омъжил...
Мизуки се приближи към голото тяло на Кей,а барабанистът изобщо нямаше нищо против това което се случваше...те отдавна го правеха под носа на всички...

След 2 часа...
Мизуки лежеше на леглото и си мислеше как да се свърже с майката на Тсуруги,защото искаше да се насочи към чалга бизнеса...това което не знаеше,обаче беше,че кралица Гакт тайно се подвизава като шеф на компанията "Пайнер",в която пееше безмозъчната Кати /Коки../
Кей пък си търсеше панталони в гардероба на Мао,когато откри пухкавите му розови белезници ...
И така Кей и Мизуки започнаха 2ри рунд...

Докато Руки и Уатару все още чакаха пред вратата...На вокала на Газетто вече му беше трудно да удържа брат си,който сипеше псувни наляво надясно / Руки като по-малък беше научил всичко от него.../ и се заканваше,че ще строши носа на Тсуруги,който и без това не беше в добро състояние...В действителност си беше опасно да пуснеш Уатару да счупи носа на някой...Все пак Рейта още страдаше от това...
-Аз съм по-висок от теб,така че мълчи!-каза вокала на 12012.
-Да...с 2 см!...цял живот ли ще ми го натякваш тъпако?-изсъска Руки.
-Как ме нарече?-очите на Уатару засвяткаха със злоба...Досега не беше пребивал брат си,защото имаше известен страх от това, което можеше да последва...Само Руки знаеше от кои бобулечки го е страх...
Но спора им бе прекъснат от стенанията,които чуха от близкия храст..двамата се спогледаха и се приближиха до храста...когато разтвориха клоните Уруха извика :"Cake pornooooo",а Руки го хвана за ръката и го издърпа като повлече и принцеса Хизакиляшка заедно с него...
Уарату ги хвана и каза:

-Ти се обличай защото имам работа,а Руки вече ми изгуби достатъчно от времето...а ти можеш да ми се обадиш -обърна се той към принцесата и и подаде листче с номера си....
Вокалистите си тръгнаха бързо като на Руки му се налагаше да влачи и пияният Уруха,и влюбеният си брат...
Хизаки в недоумение стана позачисти дрехите си и с кралска походка влезе в двореца ...

Мая слезе от клоунската каравана,а след него слезе Айджи и децата им-Казуки и Ибуки..
Те се запътиха към двореца,но им беше малко трудно да пристъпват през акотата от дясната страна на двореца,които Шоу беше така благородно изакал миналата нощ...вече им беше ясно защо нищо не вирееше там...
Стигнаха някак до двореца и влязоха вътре за да поздравят Камиджо и Хизаки,които ги бяха поканили по рано този месец на гости...

COMPLETE!

Това е на Мое...цитирам:Мое каза: "Мързи ме да поствам!"...
затова аз ще го постна...xD мързелл лоффф....и аз съм така...xD *hug*

-------------------------------------

Но за зла беда, влизайки в двореца, семейството на Айджи забеляза нещо шокиращо: Мао и Цуруги на пода, които все още се мърляха... Ибуки се засрами, а Казуки започна да им се подиграва и да ги сочи с пръст, което разстрои Цуруги...
Блудният Хизакиляшка и Принц Камиджо бяха чули гюрлотията и бързо се скупчиха в антрето. Гледката шокира и натъжи принца, а Хизаки веднага вдигна скандал:
-Марш веднага в стаята! ...

Мао се изчерви, хвана жалкия Цуруги за ръка и голите младежи се запътиха към спалнята на Макарата с Конец.
Когато влязоха вътре, видяха Кеи и Мизуки в леглото на Мао. За голяма изненада, те не правеха нищо особено, дори бяха добре завити.
За още по-голяма изненада, Мизуки забеляза двамата новодошли.
-Ъ!- каза той, почти зацепил какво се случва.
Това успокои Цуруги и го накара да покаже конските си зъби в усмивка.
Мао въздъхна:
-Уф... ще се махнете ли от леглото, или да ви изгоня насила?!
-Мизу-чан е много лошо момче! Мизу-чан заслужава наказание!- Мизуки стана от леглото и на четири крака започна да пълзи към Мао. Цуруги започна да се поти, защото Мъжката Курва беше много привлекателна. Но Жалкият Принц държеше да се контролира, затова реши да вземе мерки срещу Мизуки. Той видя използваните белезници, паднали на земята, и закопча ръцете на Малоумника.
-Хайде, хайде, Мизу-чан трябва да си ходи...- Цуруги обаче не можеше да избута или издърпа "четирикракия" Мизуки от стаята. Той пък от своя страна много загоря и затисна Принца до стената.
-Мизу-чан е много палав!...Ако не можеш да го удържиш, ще те изпапка!...- Мизуки започна да "папка" Цуруги.
Мао и Кеи се опитваха да предприемат нещо, дърпайки Мизуки, но Мъжката Курва беше прекалено силна (спрямо високите 160 см ощетени от природата).
-Леле... егати яката горила- възмути се Кеи. Преди да се осъзнае, стъклото бе счупено от...
...Аки.
-Кой спомена името ми?
Алилуя.
Еволюцията бе достигнала връхната си точка. Маймуната проговори.
-Ъъъъ никой, никой! Марш, животно! Чиба, къш, прус!- Кеи се отказа от Мизуки и се опита да изгони Аки със сила (без резултат).

Вече-човекът възлегна Кеи върху Маовото легло и започна да го мърля (на Кеи не му пукаше особено много, затова не се съпротивляваше). Мизуки пък беше в стихията си и изнасилваше Цуруги, който пък толкова силно стенеше, че заглушаваше гласовете на конете, които в това време Джука подковаваше...
Мао беше като чайник под налягане. Не стига, че гаджетата му се оправяха едно-друго, ами пък и беше в неговата стая; а пък върху леглото му бяха мърлящи се Горила и Мъниче! Принцът отвори гардероба си, облече се в аристократични одежди и слезе във фоайето, където Айджи и Мая и Хизакиляшка и Камиджо обсъждаха политически проблеми.
-Добър ден... - Мао се поклони, -Може ли да стоя с вас..?
Камиджо едва не се разрида при елегантния вид на "сина" "си".
-Стой, стой...- каза Хизакиляшка заканително.
-Извинявам се за намесата от моя страна, но защо не пратим децата да си играят..?- предложи Мая. -Нашите разговори и без друго са безинтересни.
-Чудесна идея!- възкликна Камиджо. -Мао-кун, заведи ги в стаята си!
-Но татко...
-Няма но, миличък! Хайде, момченца, заминавайте...
Мао нямаше избор и с братчетата Казуки и Ибуки се запътиха към стаята...

-Чакайте, моля ви, не влизайте!- принцът разпери ръце пред вратата.
-Защо да не влизаме? Нали баща ти заповяда- Казуки се ухили почти злобно.
-Ъъъ... просто не влизайте... моля ви...
-Хайде де, какво толкова по-страшно може да има от теб и приятелчето ти на калъп във фоайето!- "лошото" "момче" от ScReW настояваше да си играе в стаята на Мао (а Ибуки си бъркаше в носа). Принцът не можеше да се съпротивлява на госта дълго и пусна братчетата вътре.

Мао, който по принцип имаше много силен характер, беше готов да се разплаче. Много мразеше да се излага, а това пък беше просто върха на сладоледа!
Казуки отвори вратата и какво видя!!...

Красива стая в стил Рококо, с копринени завеси и огромно меко легло... очичките му се превърнаха в звездички от изненада.
Ибуки пък веднага се насочи към кутията на Мао с камиончета, линейки и полицейски коли. Взе една количка и започна да прави с нея "бръм-бръм!" .
Принцът се чудеше какво става.
Навън се здрачаваше (все пак беше зима и това се случваше рано). Най-големият прозорец на стаята бе отворен, от него духаше вятър и смразяваше цялата стая.
Мао погледна красивите си завеси, които в момента така грозно се мятаха. Той се опита да затвори прозореца, но беше прекалено нисък, за да го достигне : ( .

-Помоооощ!- ревеше Мизуки с все сила. -Пусни ме, миризливо животноооооо!!!
Аки беше сграбчил Цуруги, Мизуки и Кеи, и скачаше от дърво на дърво. Тъмнината плашеше Жалкия принц, затова той се разплака Т-Т
---------
If says:*rofl*

COMPLETE!

Аки отведе Кей и останалите в гората,където възнамеряваше да запознае новата си годеница Кей с родителите си...
А другите двама му трябваха като свидетели на сватбата /може би и кумове,но никой не беше сигурен какво точно си мисли човекоподобната маймуна.../
За изненада на всички стигнаха да една голяма и градска къща...Вярно че беше по средата на гората,но си имаше всички белези на човешко присъствие...
Аки ги вкара вътре през прозореца на 2рия етаж,като преди това се беше покатерил по дървото до къщата...

Бащата и майката на Аки стояха вътре и си играеха с 3 банана.../ясно беше на всички откъде Аки е наследил любовта си към бананите/
Кей и Тсуруги поздравиха малко сконфузено докато Мизуки се опитваше да си бръкне в носа като Ибуки /беше го видял точно преди да минат 5тото дърво...За разлика от мозъка,зрението му беше добре развито/
-Аки...довел си приятелите си? Нали този път няма да ги заключиш в банята и да не ги пускаш 3 седмици?-попита баща му Нао /Алис Найн/
Кей и Тсуруги се спогледаха уплашано.
Аки поклати глава и измънка едно "Не"
-Хубаво...защото после пак трябва да "оправяме" разни хора и годеници...и съпрузи...-отбеляза майка му,Сага /Алис Найн/
-Не...не се безпокойте няма!..Само ще се омъжим и после си тръгваме...Междо другото това е Кей-измрънка с трудност Аки...Но беше умна горила ...схващаше бързо какво трябва да каже и как да го каже...

Иии така сватбата започна ...
Кей беше прекалено уплашен за да се съпротивлява и Сага,който се изявяваше като свещенник /беше от кръга на Шоу и като ученици той,Шоу и Хината често се срещали...понякога и Нао се присъединявал към тях и така те станали задръстени като Шоу.../ ги обяви за мъж и мъж и всичко беше Ок., преди животинското в Мизуки да проговори и той да скочи на Аки....Кифлата най после се сети,че и крадат мъжлето!
Та коя кифла-чалгапевица си няма гангстер до себе си...и въпреки че Кей не беше гангстер Мизуки си го харесваше с малкото спаружено сърчице,което биеше в гърдите му...

Нао и Сага се опитаха да разтърват Горилата и кифлата но без успех...
Сина им ги трясна по главите и те припаднаха...
В това време Мизуки видя удобен момент и ухапа Аки по глезена...Животното изпищя от болка и се завъргаля по земята,а кифлата продължаваше да облизва крака му...Накрая другите гении на Мизу се обадиха и той мина по нагоре като вече беше нежен...Аки пък не се съпротивляваше и те се "омърляха" на холския под пред очите на Кей и Тсуруги ,който се беше свил в ъгъла и ридаеше тихичко...

Но не само те видяха какво стана ...Един силует се отдръпна от прозореца на къщата и слезе обратно по дървото и се затича към двореца...

Мая влезе запъхтян в замъка и се отправи към стаята си кдето завари Айджи да сипе автографи по плакати...
Но на вокалиста на LM.C не му беше интересно това занимание затова започна да се занимава с друго по интересно нещо,понеже беше гладен..:

Когато това занимание му омръзна ,Мая се запъти към подземията на двореца където си беше определил среща с...Мияви...

Известния китарист го посрещна топло с целувка.
-Хайде да започваме!-каза Мая,а Мияви не чака и секунда повече...
Правиха **** цяла нощ и Мая настояваше да изпълняват всички пози,които беше видял от Мизуки и Аки...
На Мияви това му харесваше ....

Айджи заспа спокойно към 2 часа ...знаеше,че съпругът му няма да се прибере скоро...

-Хайде да си измислим по интересна игра -каза Казуки към 3 часа /през нощта/
-Каква например ?-попита глуповатия му брат Ибуки
-Ами напримеррр...да "омърляме" Мао? -дяволска усмивка се появи на лицето на Казуки...
-Харесва ми идеята!-захили се Ибуки.

Мао се сепна от дрямката си обаче вече беше прекалено късно...Казуки и Ибуки бече го бяха вързали и готови за действие,се бяха надвесили над него... /много хора се чудеха още от древни времена тея двамата дали наистина са синове на Айджи...? О.о/

COMPLETE!

Два часа по-късно Мао се събуди в окаяно състояние.

РЕТРОСПЕКЦИЯ:
Казуки и Ибуки мърляха Мао, макар че той беше толкова /сексуално/ изтощен и спеше.

Принцът се огледа и видя, че братята правят кръвосмешение в леглото му, и предпочиташе да заспи отново.

Цуруги реши, че в този момент няма да е интересно, ако е жалък, затова се изправи и реши да обарва Аки, докато Мизуки го мърля.
Кеи беше възмутен. Беше дошъл да се жени, а не за да е единственият, който не участваше в оргията!...
На Цуруги не му се отдаваше да се прави на лошо момче... освен това ужасният му черен потник го караше да изглежда още по-кльощав!...
Кеи беше търпелив младеж, затова кротко седеше на дивана, докато горилата, кифлата и жалкият свършиха мърлянето. Мизуки се чувстваше преуморен, затова се сгуши в Кеи и започна да му се обяснява в любов:
-Устата ти е много секси!...Имаш хубави крака!...
Кеи, въпреки всичко, много обичаше тъпата кифла и му прощаваше абсолютно всичко... все пак фактът, че някой не е способен да разсъждава, не означава, че не заслужава любов : ( /макар че Мизуки не беше достатъчно умствено извисен за това... той можеше само да яде и мърля!/
-Мизу-чан... хайде да си ходим вече!- на Кеи му беше дошло до гуша от горилата.
-Хайде! Мизу-чан иска поничка!- изведнъж Мизуки се разбуди.
-Ее? За какво ти е?! Сега откъде да ти намеря?!
-Мизу-чан иска дупка пъха език- Мизуки се ухили и дупката между зъбите му отново започна да засмуква всичко наоколо... Вакуум, какво да се прави!

Аки завлачи родителите си до спалнята им и се върна в хола при Цуруги.
-Май останахме само двамцата, а?- ухили се нагло Жалкият принц.
-Ами... да. - Аки се изразяваше кратко, ясно и интелигентно.

Следващата сутрин бе 17 декември.
Мао се събуди едва чуваше гласовете на Ибуки и Казухи:
-Ня'ам пауър...
-Да бе, да! Ти си машина, човече...
Принцът нямаше как да се измъкне от лапите на извратените братя... единственият му възможен път бе през прозореца!

Аки се събуди прилежно завит в леглото си, стаята му беше изчистена, дори топките козина ги нямаше вече. Бившата горила се чувстваше много добре.
Окачи си веригата, среса си косата и отиде в кухнята. Там го чакаха мама Сага, тате Нао и Цуруги.
-Охайоу гозаимааас!!- Жалкият принц се поклони на горилката и сложи пред мястото му на масата купа със зърнена закуска (с вкус на банани).
Аки седна на мястото си и започна да яде. Скоро се беше научил да ползва лъжица, затова беше много внимателен.
-Е, синко...- каза Сага, -Имаш ли нещо против Цуруги-кун да остане да живее с нас?
Горилата гледаше с недоумение.
-Той много ми помага в домакинската работа. Даже не иска пари!- Сага гледаше мило към сина си.
-Мсамо мдето мискма дма тме чмука в замяна!- заяви Нао с пълна уста.
Аки се стресира и почти се видяха очите му.
-Хайде, синко... направи го заради мама!- Сага се надвеси над Аки. Последва го и Нао, а накрая Цуруги се приближи до него и понечи да му събуе панталона, когато...
Алармата на Аки звънна. Той се събуди. Отвори прозореца, за да влезе малко чист въздух в стаята, и погледна през него. Леле, какво видя! Мао лежеше доооолу на земята... ;(
Бившата горила бързо слезе по стълбите, излезе през вратата и се завтече към колегата си. Навън беше мразовито и заснежено, а Мао, лилав от студ, лежеше на земята по корем. Аки го прегърна и го занесе в кухнята (защото там Нао беше построил голяма камина и много се гордееше с нея...затова всяка сутрин ставаше в 5:30, за да я напали!).
И днес Нао стоеше в креслото си до камината, четейки вестник и пиейки кафе. Щом забеляза сина си, се ухили и каза:
-Охайоу, Аки-к...кккакво?!
-Тате... бързо напълни ваната с гореща вода! Аз ще го занеса до банята...
Нао скочи и на мига бяха там... но за зла врага Сага се къпеше под душа! Той изпищя, облече един халат и избяга. Нао получи лека форма на nosebleed, а Аки съблече Мао, накисна го във водата и започна да масажира тялото му (интелигентна горила!).
Нао стоеше отстрани и зяпаше, когато изведнъж се чу жалко пищене:
-Имам акииии! Имам акиииииии!!
Това беше Цуруги, който дори не почука да вратата, а влезе и седна на тоалетната чиния.Горкият принц не можеше да устои на естествените си нужди.
Неудобен момент.
(а Аки и Нао бяха длъжни да слушат всички звуци, излизащи от Цуруги)
Нао донесе една дебела хавлиена кърпа и увиха Мао. Цуруги чак сега забеляза бившия си съпруг.
-Мао-чаааан! Мао-чан, събуди сееее!!- принцът отново проявяваше жалкостта си!:(
Мао, макар че вече не беше лилав, не се събуждаше. Затова Цуруги реши да му прави дишане "уста в уста" (+пускане на езици)
И чудото се случи!
Мао се прокашля.
-Ъхъ, ъхъ... човек, откога не си си мил зъбите?!... ъхъ, ъхъ...
Цуруги беше на седмото небе и не можеше да се нарадва на своето прасенце.

Мияви отново беше дошъл на посещение при Мая в двореца, където той , Айджи и децата им бяха отседнали. Все още всички спяха и светлините още не бяха включени.
Мив почука на вратата на стаята на Мая. Никой не отговори, затова той влезе.
Той обикаляше в тъмното, търсейки леглото на любовника си, докато най-накрая го намери.
Мияви се шмугна вътре на топличко и започна да изнасилва спящото същество...

(няколко часа по-късно)
-Къде ми е морската сол?!- Хизакиляшка отново беше вдигнал скандал на Уруха. Принцесата беше изстинал и трябваше да си накисне краката.
-Не знам, господарю... Простете ми...- прислужникът се кланяше като ненормален.
-Слушай какво! Между нас да си остане, но ако остана боса още и една минута, скоро ще трябва всички в двореца да си сложат противогази! Затова намери принц Шоу веднага и МИ ДАЙ ПРОКЛЕТАТА СОООЛ!
-Да, господарю...
Уруха веднага се запъти към стаята на принца.
Почука на вратата, но нямаше отговор. Прислужникът натисна бравата (скръъъъъц!) и отвори.
-Господарю Шоу? Господарю Шооу...
Конят не беше на бюрото си. Уруха огледа цялата огромна стая, когато видя принца в леглото си.
-Господарю... ставайте, трябва да Ви помогна да се облечете!
Уруха отви Шоу... OMG!
Принцът кротко спеше на рамото на Мияви.

Мая нервно чакаше любовника си в градината, но него го нямаше никакъв... появи се само Айджи, който седна до съпруга/та си и започна да обяснява:
-Трябва да сме заедно, цялото семейство за празниците! Затова реших да поканя брат си Теруки и полу-брат си Каи... Какво мислиш, скъпа?
Мая за нищо не мислеше, освен за Мияви.
-Миличък... прави каквото искаш...
-О, скъпа, знаеш ли какво?- Айджи отново искаше да занимава съпруга/та си с глупости. -Мисля, че е време да обясним на децата всичко... каквото трябва, защото май навлизат в полова зрялост.
-Миличък... аз пък мисля, че е прекалено късно!
-Защо да е късно? Та те са на по 11 и 5 месеца!
- ...

Шоу стана и доволно отвори един голям метален сейф, откъдето извади голям пакет морска сол и го подаде на Уруха.
-Заповядай!- принцът се ухили и кривите му зъби заслепиха прислужника. -И кажи на баща ми, че ще се омъжвам! Това е заповед!- Шоу обичаше да се прави на главен, защото беше нещо повече само от прислугата...
Уруха изтича бързо при крал Хайдо и кралица Гакт и им каза:
-Ваше Величество... и Кралице... позволете да ви съобщя новината за вашия млад син...
Двамата дъртаци наостриха уши.
Уруха, като училищна чистачка, извади един лист от джоба си и прочете:

Кралят и Кралицата бяха във възторг. Решиха, че ако спретнат сватбата на Коледа, ще спестят малко пари хем за софра, хем за подаръци.

Новината достигна до всички в кралството Jrockландия.
Когато Мая научи, че любовникът й се жени, беше съкрушен. Той беше една много възпитана дама и на всяка цена нямаше да спи с омъжен мъж.

Кеи и Мизуки убедиха принц Камиджо, че са съпрузи на Мао, и той им даде стая точно до тази на Цуруги.

(а сега пародия на "Крадецът на праскови"...ако може да се нарече така! Просто ми напомни за тази повест xD Както и да е! -бел. Мое)
Мияви реши, че ще изглежда яко в аристократични дрехи, затова открадна едни такива от гардероба на Шоу и излезе в заснежената кралска градина. Както вече бяхме споменали, там имаше фонтан-чучуркащо момче. Е, сега чучурканото от момчето бе замръзнало и прислугата си правеше състезание "кой първи ще уцели ледената шушулка".
Мияви се поогледа, включи си уоки-токито и прошушна нещо в него. След това поочисти снега от една пейка и седна върху нея.
5 минути по-късно, Мая дойде, седна при него, като не го гледаше в очите. Начервените му устни отразяваха светлината на зимното слънце.
-Милата ми прасковка... какво има?- Мияви пусна ръка по крака на Мая. -Познаваме се от толкова години. Знам, че нещо става... в душата ти, нали.
"Дамата" обърна нацупен поглед към Мив.
-Как да не става! Ти сам го каза. Нали си бяхме верни един на друг?... Защо прие да се омъжиш за онзи кон?
-Що за въпрос! За да съм по-близо до теб!...Трябва да се вписвам в аристократичните среди...
-Да бе, да! За нищо на света няма да спя с омъжен мъж...- Мая вирна нос.
Мив се ядоса.
-Така ли? Искаш ли да видим!
-Хайде пък да видим!- скочи Мая...
...Но за беда се подхлъзна на леда... хвана се за Мияви, но той падна върху Мая.
"Дамата" запищя. Мив му запуши устата и вдигна полата му, след което започна да го обарва. Мая се изплъзна и започна да бяга, крещейки:
-Ти си луууд!! Олигофрен!! Махай сееее!!
-Ще видим кой е луд... ела ми тука!
Гонеха се наистина като луди. Мая се препъна в роклята си, но Мияви успя да го хване и го завлачи в незнайна посока...

Вече беше пладне, а Сага се чувстваше много неудобно от случилото се сутринта. Той, семейството му и двамата гости седяха на масата, а никой (освен Нао) не докосна храната. В кухнята цареше гробна тишина. Чуваше се само тракането на античния часовник и мляскането на Нао.
-Момчета... не ви ли харесва храната?- Сага се опита да се направи, че нищо не е станало.
-Напротив, майко. - интелигентно заяви Аки.
-Просто нямаме апетит, след като те видяхме сутринта полу-гол, лельо Сага!- Цуруги беше възпитан от коза и нямаше никакви задържки (освен жалкостта си!).
-Не говори така на жена ми, господин Дрис!- каза Нао с пълна уста.
-Ти пък си се оженил и ти е пораснала работата!- Жалкият принц стана от мястото си.
-Искаш да се бием, а уе?!- Нао също стана от стола. Само че парченце банан се беше заклещило между зъбите му и той го изплю върху Цуруги. Последният беше толкова жалък, че слабото му тяло не издържа на ударната вълна и падна на пода.
Мао се възмути, но предпочете да си мълчи.
Цуруги се разрева.
Нао седна на мястото си и продължи гневно да яде.
-Скъпи, защо тормозиш детето?... То не е виновно за нищо!...- Сага възпитано избърса устата си със салфетка.
-Мълчи ма, куха лейко.- Нао облиза лъжицата, остави я в купичката и тресна с юмруци по масата гневно.
-Ние... ще се ходим- каза Мао монотонно и безчувствено гушна Цуруги [който все още хлипаше :,( ].
-Хайде, със здраве, момко!- Сага размята салфетката, по която имаше трохи от банани и лиги.
Аки се възмути и изпрати колегите си до входното дърво.

В това време в двореца принц Шоу даваше наставления на прислугата за украсата за сватбата... Родителите му го наблюдаваха, клатеха глави и си мислеха "Боже, как можахме да направим такава грешка"...

COMPLETE!

Най после всичко около сватбата беше готово...
Само едно маловажно нещо липсваше-Мияви...
Принцеса Хизакиляшка изпрати Уруха /Мое той кога избяга от Руки и Уатару?/ да потърси младоженеца...
Уруха разбира се като първа клюкарка знаеше всичко,което се случваше в двореца и разбира се знаеше за Мая и Мияви...

Китаристът на Газетто слезе в подземието и когато се приближи до 4-тата килия чу стенание...
Уруха влезе вътре и намери Мая проснат на пода със Мияви...
-Какво става тука?-попита Уруха недоумяващ
-Ергенско парти!-отговори безразлично Мияви ,а Мая се ухили.
-Добре...Обаче след малко сватбата започва така че...по-добе да се качиш при онова жалко същество ...Как му беше името?-помъчи се да си спомни Уруха...
-Аз откъде да знам...?-повдигна вежда Мияви.
-Чакай чакай...сега ще си спомня...Камиджо пееше една песен..."Why,why do Shou have a face..?"..aaa ето...Шоу се казваше..-отбеляза Мая.
-Ааа ясно...-Мияви се върна към предишните си занимания,а Мая се закикоти като ученичка.

Уруха поклати глава и изтича горе за да съобщи на Принцеса Хизакиляшка,че не е намерил младоженеца /те с Мияви,както всички знаят,са отдавна партия *devil*/

След около 4 часа /с 2-3 часа закъснение/ сватбата започна...
Младоженеца влезе в бял костюм,а след него със дребни стъпки и съвсем забелязано се вмъкна и Мая като си оправяше шотландската пола...
Мияви застана пред олтара и си чистеше зъбите с конец,когато...оо мили боже ..в залата сякаш влезе самото слънце!...Златистите руси коси на Шоу бяха вдигнати в елегантен кок и откриваха кривото му лице, а когато той се засмя сякаш гостите гледаха картина от втория период на Пикасо!

Вместо музика обичайна за сватба Loud scissors влязоха и изпълниха :"Kagerou" на фона,на която Шоу пристъпи напред и с бавна походка /понеже не можеше бързо...Роклята се заплиташе в кльощавите му крака/ се отправи към олтара,където Мияви продължаваше зъбните си занимания...

Когато най после успя да измъкне парчето ананас заседнало междо зъбите му /дори и той не знаеше как е попаднало там...но Мая знаеше.../ ,Шоу беше точно пред него...
Пияният Хината отвори книгата на произволно място и започна да чете..
-"Kimi wo serena youte.."Опааа...*хлъц* объркал съм *хлъц* си книгата *хлъц* с тетрадката ми *хлъц* за текстове...*хлъц* -каза Хината олюлявайки се..
-Я се мръдни-изпъди го с ритник Сага,който разбира се беше поканен на сватбата...-Аз ще ги оженя...
-Ок. пиииич-каза Хината като повдигна пръката си и помаха...После падна на пода и заспа в краката на младоженците..
-Къхъм...да започнем отначало-прокашля се Сага-Мияви защо по дяволите искаш да се омъжиш за него....
Всички в залата се спогледаха в недоумение.
-Ъъъъ тоест желаеш ли да се омъжиш за Шоу?
-Не!-каза Мияви-Ама трябва нали...?
-Ами предполагам-направи отвратена физиономия Сага
-Мии тогава няма!-каза спокойно Мияви и изперквайки с подскачане излезе навън.

Шоу стоеше потресен...Изведнъж избухна в плач и се сгромоляса като мъртво муле на земята.

Хайдо се прозина веднъж и се отправи към покоите си заедно кралицата...
В крайна сметка няма сватба следователно няма да хвърлят пари за меден месец на младоженците...
Краля и Кралицата бяха повече от щастливи...

В това време Руки и брат му Уатару влязоха във залата и започнаха да крещят:
-Курвоо нещастнаааа...връщай се веднага тука!-Уатару бе на ръба на нервна криза...Пак някой щеше да пострада...
-Уруха мац мац пис пис пис...донесъл съм ти "игачки" от секс шопа!-подканваше го Руки.
Уруха подсмръкна и се показа зад една от завесите..
-И Утару ще обещае да не ме рита-Уруха се опитваше да определя условия..
-Майка ти ше...-Руки му запуши устата и каза:
-Няма...
Уруха се приближи и Руки и Уатару го хванаха за ръцете и го повлекоха през вратата,а на минаване Уатару намигна на принцеса Хизаки...
А тя от своя страна отметна надменно глава настрани...

Камиджо се приближи до брат си и изфъфли
-Добре ли си?
-Уааааааааа....неееееее....уааааа...-проплака Шоу /даже и реването му беше жалко/
Тсуруги ,който се беше прибрал за сватбата на баща си се натъжи и започна да циври заедно с баща си,но майка му Кати /Коки/ го тропна с копито по главата и той спря..

Мая беше щастлив...Вече можеше да спи с Мияви без огризения на съвестта!
Отиде в стаята си да смени раираните на черни и бели райета чорапи с раирани в черно и розово....Беше щастлив ден...
Казуки и Ибуки вървяха след баща си и разпитваха за думички като "Манаф" и "Травестит",а той с удоволствие им обясняваше...
Едно щастливо семейство!

Мао и Аки се криеха от Ибуки и Каузки по предупреждение на Мао...
Беше сигурен,че тези две развратни същества ще успеят да изнасилят дори горилата...
Но за зла участ срещнаха Татсухи,който беше дошъл да проси храна...
-Yooo man!-поздрави Татсухи...
-Ъъъ...ти кой си?-повдигна остатъка от веждата си Мао
-Аз съм причината майка ти да е принцеса!-заяви горди Татсухи
-Ааа ясно ти си причината да е женена за малумник!-на Мао му беше безразлично...
-Какво? -не разбра Татсухи защото беше рус
На Мао и Аки не им беше вече интересно и решиха да си ходят ...

Докато Татцухи зацепи какво става ,човекоподобното и Мао вече бяха почти влезли в двореца...
-Хей аз доидох...-"ТРЯС" и Мияви падна заедно с един клон върху Татсухи- само да поискам малко храна....

COMPLETE!

Мияви влезе в двореца ... а Тацухи стана, поотупа крилцата си и вирна нос.
Мао и Аки не му обърнаха внимание и продължиха по пътя си, а феичката ги проследи. Той обаче се блъсна в една колона и изпусна "жертвите" си... след малко се събуди и започна да броди из огромната сграда...
В коридора Тацухи срещна най-вълшебното същество през интересния си вещерски живот... а именно Принц Шоу, вече облечен с пижама, с размазан грим и рошава коса. За феичката той имаше перфектни зъби (спрямо нейните, да!!), стройна фигура и невероятна прическа. В интерес на истината, Принцът не беше грозен, но жалкостта му разваляше всичките му добри качества.
Тацухи зяпаше тъжния Жалък Принц, който пък го погледна с презрение и се разрева:
-Остави ме на мираааа!...
Феята гледаше тъпо и му дожаля.
-Искаш ли да ти помогна?
Шоу хвърли ироничен поглед.
-Наистина мога! Само кажи какво искаш от мен!- Тацухи се ухили. Дано никога не видите тази ужасна гледка :/
-Искам да създам стабилен дом! И да се омъжа за свестен човек! Да не е луд и да не е коза!
Тацухи ухилено размаха вълшебната пръчица...

Мияви, естествено, идваше да посети Мая... Той беше много весел тази вечер...
Но изведнъж Айджи му припречи пътя.
-Добър вечер, Мив!
-Здрасти.
-Синовете ми чакат с нетърпение! Отдавна съм им обещал, че ще ги забавлява клоун!- Айджи беше възпитан, но много нагъл :(
-Така ли?- възмути се Мияви, -Ами върви при дечицата тогава!
Съпругът на Мая се обиди.
Мив си продължи по пътя... щеше да отведе Мая на спокойно място в гората, когато Айджи го хвана и го преби.

Цуруги тичаше и крещеше из коридора:
-Имам акиии! Имам акиии! -, което означаваше, че отива до тоалетна.
За нещастие обаче се блъсна в Мизуки, който пак се беше загубил в двореца :(
-Конбануаа!- каза глупачето, но беше доста тъпо, та не се сети да попита за пътя към стаята си.
-Конбануа.- Цуруги отвърна възпитано и жалко.
На Ми-чан му стана толкова смешно, че се разхили и започна да се търкаля по пода. Принцът не разбираше какво става и попита:
-Защо се смееш?
Мизуки вече започна да тропа с юмрук по пода и се хилеше, хилеше, хилеше... Цуруги чак сега разбра колко е голяма дупката между зъбите на приятеля му и се разплака от страх...

Кеи кротко седеше в спалнята си в двореца и четеше списание DISORDER IN THE GORILLA'S TOYS. Но изведнъж някой счупи прозореца и нахълта вътре...
Това бяха четирима изроди... изглеждаха много интелигентни!
Кеи не можа дори да ги попита как се казват, защото те бяха толкова умни, че веднага се представиха.
-Карашу дееес!!-изкрещяха в един глас!
-Бокару но Тацуроу дес!- каза най-грозният изрод...
-Гитаа но Хирото дес!- поклони се вторият
-Беесу но Данч дес!!!!- извика един дъртак...
-Дораму но Кензо дес!- представи се и последният.
Кеи зяпаше в недоумение. Преди да ги попита какво искат, Тацуроу се изперчи:
-Търсим Мизуки... къде е?
-Също търсим принц Шоу!- ухили се Хирото. Но за зла врага всички го удариха по главата и той се строполи на земята.
-Защо ви е той?- най-после Кеи взе думата!
-Ми, да хойм на рипитиций!- възкликна Данч. Егати името.
Кеи зяпна.
-Но... защо да идва? Нали... нали е в Loud Scissors?
-Не!- Тацуроу се разперчи отново, -Той е в Карашу!
-Той е в Loud Scissors!
-Той е в Карашу!
-Той е в Loud Scissors!
-Той е в Карашу!...
Хирото се събуди:
-Той е дебел! Той не е дебел!
Но Данч и Кензо го цапардосаха по тиквата отново...
Ако Кеи беше жалък, щеше да се разреве.
-Какво искате от него? Той си е нааааааш!!
-Напротив, наш е!- Тацуроу сви юмруци
-Наш е!
-Наш е!
-Наш е!!
-Не е вярно!
-Ние първи го видяхме!- Кеи сложи ръце на кръста си.
-Така ли бе, фръцльо- вокалистът запретна ръкави, -Хайде да видим чий е!
Кеи се изплаши. Той не можеше да се бие! Та нали майка му Шиня от Dir En Grey го бе възпитал да е скромен и добър точно като него...
Точно в този момент се почука на вратата. Тацуроу отвори.
-Конбануааа!- заподскача... Мизуки.
-Ми-чан!- извика Кеи
-Кеи-чан!- изпищя Мизуки и се нахвърли на гаджето си.
-Мизуки-сееенпааай!- Хирото отново се събуди, ала Кензо го натрапи в главата за пореден път.
Тацуроу се изнерви. Тръгна към леглото, където в момента бяха двете шумни ножици, за да отвлече Мизуки, но това беше непосилна задача.
Ми-чан настояваше Кеи да го омърли, който от своя страна се съпротивляваше заради гостите.
-Мизуки-кун не става за музикант. Той е просто мърличар.- заключи Данч. Останалите се съгласиха с него и си тръгнаха.
За беда, забравиха Хирото на пода...

Тацухи весело излезе от двореца... харесваше му да заблуждава жалки същества, че има магически способности!

След като Цуруги се облекчи, отиде в стаята си. Принцът беше уморен от тоалетното преживяване и бързо се шмугна в леглото... Съблече се само по сивите си слипчета, купени от пазара и заспа. Хъркаше толкова силно, че чак Нао и Сага го чуваха... беше прекъснал любовната им игра в банята :(
Мао също чу и реши да се възползва от момента... Влезе в стаята на Цуруги и се съблече. Остана само по розови боксерки на бели точици и с мазна усмивка на лицето издърпа одеялото на Жалкия Принц... а после го омърли.
Мао, освен истинска макара с конец, е и истински мърличар!!

Кеи и Мизуки отдавна бяха заспали (в леко неприлична поза). Хирото обаче тепърва се събуждаше. Канчето здравата го цепеше.
Той се изправи, разреса косата си с пръсти и излезе в коридора.
Чукаше по всички врати. Най-после някой му каза "да" и той влезе в една от стаите.
Китаристчето се ухили широко, когато видя кой е вътре.
-Шоу-самааа!!- изпищя Хирото и скочи да прегърне Принца, който седеше на бюрото си отново и джиткаше в порносайтове.
-Добър вечер, Пон-чан.- ухили се Принц Шоу.
-Ко прайте.
-Амчи... как да ти кажа- въздъхна Жалкият Принц, -Нещата не са на добре.
-Що ве?!
-Амчи... Опитах се да се омъжа, но без успех- Шоу се разхлипа.
-Шоу-самааа!...- Хирото прескочи бюрото и сграбчи принца, -Няма да позволя на никого да Ви натъжаваа!
Шоу реши да се изхитри (т.е. да се възползва от липсата на мозък у Хиротовата глава. А и да имаше мозък, колегите му от "Карашу" го бяха избили!...):
-Знаеш ли какво?..
-Кфо ве?
-Амчи... сега... как да кажа...- Шоу започна да се чеше по главата.
-Кажете, господарю, въшки ли имате? Знам едно страхотно лекарство! Когато бях въшлясал, ходих при една знахарка. Казва се Мана. Първо се изстисква един...
-Нямам въшки!- Шоу се обиди. -Обаче няма за кого да се омъжа...
Очичките на Пон-чан светнаха.
-Господарю, омъжете се за мен!!
Принцът реши да поупорства.
-Да, но мога да съм ти баща...
-Абеее!- възмути се Хирото, -В тая държава и аз мога да съм Ви баща. Хайде де! Ще бъде толкова забавно!-Пон падна на колене. -Моооля Ви се! Моооля...
Върху кривичкото лице на Шоу се изписа мазна усмивчица.
-Е, добре, щом толкова настояваш...
Хирото подскочи от щастие.
-Грейтско! Хайде да подписваме договора!!
Шоу принтира едно листче и двамата го подписаха.
-Ами май така трябва да е!- заяви Хирото.
Принцът беше много повече от доволен!...

В 2 през нощта, Шоу се облече в костюм и се появи пред родителите си.
Те почти спяха, когато той нахълта в стаята им.
-Мамо, тате!- изфъфли той, -Омъжих се!

Кралица Гакт въздъхна и заспа, а Крал Хайдо вдигна рамене и също легна.
Принц Шоу обаче беше прекалено щастлив, за да проявява жалкостта си! Затова отиде при брат си. Почука на вратата му и без да чака отговор, влезе.
-Ний-сан! Ний-сан, омъжих се!
Камиджо светна лампата и мигаше, докато свикнат очите му.
-Ами... честито!- каза той с леко объркан глас.
-Благодаря!- ухили се Шоу.
-Лека нощ, Шоу-чан...- Камиджо изгаси лампата и заспа.
-Лека нощ, ний-сан- отвърна Жалкият Принц с романтика в гласа. О.О
Шоу излезе от стаята весел, а Хирото го чакаше на вратата с мазна усмивка до ушите.
-...?- принцът отправи въпросителен ироничен поглед към новия си съпруг.
-Искам...- Хирото се изчерви и спря мисълта си.
-Какво искаш?- попита Шоу със загадъчен (и жалък!) тон в гласа си. -Искаш... да консумираме брака си?- принцът се ухили високомерно.
-Ами... не! Искам да ме мърляте!
-Мчи добре- Шоу повдигна рамене и поведе Хирото към стаята си. Макар че изглеждаше безразличен, принцът беше горд, че се е превърнал в мърличар!...

Аки трескаво се опитваше да намери изхода на двореца... вече Уруха и Джука два пъти го бяха преследвали!... Горкото дете.
Горилата реши, че може би ще е полезно, ако следва табелите с надпис EXIT. След като го направи, видя голямата врата и се устреми към нея. Тогава някой звънна на звънеца. Аки отвори и видя един симпатичен възрастен господин с тъмна коса и плътни устни.
-Конбан уа!- каза любезно непознатият и се поклони.
-Конбан уа- отвърна Аки, полагайки максимални усилия да говори
-Търся съпруга си... той е прислужничка тук, познавате ли го?
-Не знам- отговори горилата.
-Ами... висок е, има изрусена рошава дълга коса и е к-рва...?
-Разбирам!- Аки уплашено започна да си играе с пръстите си. -Някъде наоколо е...Довиждане- човекоподобното мина покрай непознатия, за да си ходи вече.
-Чакай! Аз съм Аои- смигна гостът.
Аки се почеса по главата:
-Аз се казвам Аки...
-Чао, чао, Аки!- Аои се усмихна, а горилата бързо избяга.
Възрастният мъж започна да търси Уруха. Търси го цяла нощ, докато не стана 7 сутринта.
Аои не се отказваше. Вече стигна до 15-ия етаж на замъка. Човекът беше много уморен (а и беше на възраст), затова седна на пода и подпря главата си с ръка. Аои обаче чу скърцане на врата и се обърна. Не можа да повярва на очите си и нежно възкликна:
-Сине!!!!!!!
-Тате!
Синът изтича при баща си. Аои беше на ръба да се разреве.
-Мизуки-кууун! Гуахахаа...
-Татееее...
Двамата се прегърнаха.
-Какво правиш тук? Да не би майка ти да те е отвлякъл?- Аои забърса сълзичката си
-Не, не ме е отвлякъл- Мизуки се почеса по главата, защото не беше сигурен в думите си. -Тук съм, защото съм омъжен за принц Мао... не, за Кеи... ъъъ...
-Омъжен си?- Аои се ухили.
-Не знам- Ми-чан повдигна рамене.
-Както и да е, има много да си говорим!- старият мъж се разсмя като Дядо Мраз (хо-хо-хоо!).
-Давайте всички чаршафи за пранееееееееее!- чу се глас на викащ идиот. -Всички чаршафи за пранееееее! Всички чаршафи за пранееееееееееееееее!!
Чу се скърцане на количка, приближаваща се все повече и повече.
-Всички чаршафи за... Аои?!
-Уруха?!
К-рвата прегърна съпруга си.
-Аои! Толкова ми липсваше!- Уруха започна да пуска ръце на стареца. Мизуки се възхити. -Защо не се обаждаш?
-Как да се обаждам, като нямаш телефон?
-Уф, вярно..- Уруха извади ръката си от гащите на Аои и се почеса по главата. -Ами тогава за какво си дошъл?
-Дошъл съм да празнуваме Коледа заедно... нали сме семейство!- възрастният мъж се ухили. Ми-чан също се ухили и огромната дупка между зъбите му засмука килима.
-Добре, хубаво...- Уруха кръстоса ръце притеснено. -Но кажи на господарите да ни приемат на тяхната голяма маса, защото мен никой ме ме уважава!- к-рвата се нацупи.
Мизуки махна килима от устата си и каза:
-Не те уважават, защото си кЪЪрваааа!- детето се изплези. Леле, какво изплезване О.О
Уруха се ядоса и удари Ми-чан.
-Как смееш да го биеш!?!- развика се Аои.
-Как смееш да ми държиш сметка! Та ти какво си направил за детето?
-Много повече от теб! Ти си само развратен изрод!- Аои прегърна Мизуки и му каза: -Хайде, момченцето ми. Да си ходим! Тоя идиот "майка ти" не разбира какво е да си родител!
-Ама тате, аз искам да живея в двореца! Тук има играчки и гаджета!- Ми-чан задърпа баща си за якето.
-Ще видим... чакай само да се разбера с майка ти!- Аои погали сина си по главата.

Кеи излезе от стаята и видя свадата. Приближи се до Мизуки и го попита:
-Ъъъ... Ми-чан? Какво става?
-Нищо!- ухили се Мизуки. -Само гледам как мама и тати правят екшън!
-Добре- почеса се Кеи по врата. -Тогава излизам на разходка отвън...
Кеи отиде в градината. Валеше сняг. Той си спомни, че Коледа е само след два дни, и че ще празнува с кралското семейство. Беше му мъчно за майка му (за баща му Санди Коен- не).
Изведнъж пристигна каляска пред портата на двореца. Вратичката се отвори и от там слязоха първо Джин и Бьоу от ScReW с тежкарска походка, a после Джун от Phantasmagoria и Шиня от Dir en grey, хванати под ръка.
-Мамо?- Кеи се затича към входа и отвори портата.
-Здравей, синко- ухили се Шиня.
-Какво ви води насам?- попита детето.
-Ами... хванах си младо гадже, запознайте се!- майката бутна Джун пред Кеи
-Джун деес- усмихна се розовокосият изрод.
-Ъм... добре.- Кеи погледна с отвращение.
-Да се върнем на причината, защо сме дошли! Дойдохме да празнуваме Коледа с теб! - Шиня прегърна синчето си.
-Мамо! Маамо!- Кеи щастливо гушкаше Шиня.
Джин започна да дърпа барабаниста на Дир ан грей.
-Мамо... Джин също иска гуш!
-Мамо?!- възмути се Кеи. -Ти майка ли си му?
Шиня прежълтя (доколкото това беше възможно xD..).
-Да, майка ми е! Сори, пич!- Джин повдигна рамене.
-Джин-кун!- Джун хвана Джин за раменете. (тук станаха много повторения! xD бел. Мое) -Недей да нараняваш чувствата на момчето!
-Ама, тате...
-Няма "ама"! Казва се "но"! "Ама" е турска дума!
Джин се нацупи и замълча, а Джун се ухили мазно на Шиня.
-Кеи-кун...
-Какво, майко..
-Ами... нали може да останем за Коледа?- Шиня погледна мило
-Добре, останете...- Кеи се смути и посочи Бьоу. -Ами този... той дете ли ти е?
-Не, не, мисля, че не е- каза Шиня, -Мисля, че е дошъл да търси родителите си!
-Здрасти- каза Бьоу.
-Здрасти... ами... влизайте вътре- каза Кеи с отегчение.

Гостите се настаниха най-нахално в трапезарията, където закусваше кралското семейство (в почти пълен състав) плюс няколко други гости.
-Охайоу гозаимаааааас!- изпищя Джун.
Крал Хайдо стана (но беше висок колкото седналите на масата) и се поклони.
-Какво ще обичате?
-Извинете за безпокойството...-каза Шиня свенливо и наведе глава. -Дойдохме да празнуваме Коледа със сина ни Кеи.
-Кой е Кеи, по дяволите? - Кралят започна да се озърта наоколо и да оглежда лицата на всички.
-Аз съм, кралю честити...- Кеи вдигна леко ръката си и се поклони.
-Ъъ... Гакто-химе...- Хайдо се обърна към кралицата и се заподмазва. -Кажи какво да правим с тях, миличка? Хихихи!
Кралица Гакто високомерно погледна първо мъжа си, после Кеи и с тихия си глас заяви:
-Нека останат... не мисля, че ще пречат... а и от сватбата на Шоу-кун останаха малко пари... а аз обожавам да харча...- Гакто извади от джоба на роклята си една цигара, запали я и пусна дима си в лицето на Хайдо.
Той беше удовлетворен от това.
Джин прегърна баща си Джун, Кеи- майка си Шиня, а Бьоу тъжно гледаше в нищото.
Камиджо реши да се прави на важен.
-Хайде, дечица- ухили се той, -вървете в стаята на моя Мао, за да си играете... Той сигурно още спи, но го събудете!
Шиня смирено изведе всички деца от трапезарията.
Тогава входната врата разби Мияуаки Уатару, водейки след себе си Руки.
-Уатару... разбери, принцеса Хизакиляшка просто няма да ти пусне!
-Ае мълчи уе, дребен!- Уатару се обърна към брат си, за да го фрасне, но се спъна в нещо и падна на земята.
Нещото беше Хината от Ap(r)il, който още от вчерашната сватба на Мив и Шоу си стоеше там...
-Здрасти пиииииич!- стана Хината и се озъби весело.
-Къв си ти уе?!- Уатару поотупа дрехите си и изпука пръстите си.
-Не ме ли помниш?- изфъфли "свещеникът".
-Ти на маймуна ли ме правиш, уе?- грубиянът залови Хината за яката и се приготви да го удари.
-Уатару, спри, по дяволите, остави го на мира!- Руки хвана ръката на брат си, но Силният мъж го блъсна и Руки излетя чак в замръзналия фонтан с чучуркащото момченце. :(
-Аааа помооощ, помоощ!- Хината се развика. Беше жалък. Погледна назад и видя Шиня с децата.
Тогава попът получи прозрение.
-Бьоу-чан?- очите на Хината (когото Уатару пусна, защото му се скъса яката) заблестяха, а усмивката му развали хубавата картина.
-...да?- Бьоу гледаше с недоумение.
-Бьоу! Сине мой! Ела при мама!!- Хината протегна ръце към Бьоу, но Уатару го ритна. -Ау! Уатару-къън!- кривозъбецът се обърна и каза: -Не демонстрирай насилие пред детето ни!
-Какви ги говориш ма, п**ко. - Уатару ритна Хината още веднъж.
-Уатару-къъъъън. Нима не помниш?- вокалистът на Ап(р)ил се ухили палаво.
-Какво да помня?!
-Това, което няма да забравя!- очите на Хината отново заблестяха. -Онази неповторима, прекрасна нощ!

РЕТРОСПЕКЦИЯ
Хината отново се напиваше в една долнопробна кръчма, когато видя тълпа от 7-8 човека, които крещяха, наредили се в кръг. Хина си проправи път и погледна какво става. Един красив млад мъж (очевидно мъртво пиян) беше затиснал една пияна млада жена на земята и викаше истерично:
-К**вооо! Ще те изнасиля като нищоо! Разбра ли, мааа! - и я пляскаше по дупето
-Господинеееее! Имайте малко срам!- развика се Хината. Но мъжът все си продължаваше неговото.. Събу си гащите и беше готов да изнасили женицата! :(
Хината като джентълмен (нежен мъж) не издържа и се хвърли пред Уатару, но той беше толкова пиян, че вместо жената, изнасили Хина-кън...

-Спомняш ли си, Уатару-кън!!- вокалът на Ап(р)ил се умилкваше.
-Не.- отсече Уатару и удари Хината, който падна на земята и повече не можа да стане.
Шиня свенливо гледаше настрани, Джин и Кеи се разприказваха един с друг, а на Бьоу вече му се искаше да не е разбирал кои са родителите му.
-Кеи-чан- Шиня се усмихна, -Заведи ни в стаята на Мао, за да си играете...
-Добре, мамо...-отвърна Кеи с досада. На него не му се играеше с тъпите бебета на неговата възраст. Той искаше да мърля Ми-чан.

Стигнаха до въпросната стая. Бьоу накара Джин да почука по вратата и понеже Джин беше мекошав, го направи. Един притеснен глас отвътре отговори:
-Ъъъ, само секунда!
Гостите изчакаха малко и Мао отвори вратата.
-Ъм... какво ще обичате?
Шиня се опули.
-Кьо-сан, какво правиш тук?
-Ъм... господине, аз съм Мао...
-Ааа, добре. Ами... аз съм майката на Кеи, Шиня. Приятно ми е да се запознаем, Мао-кън!
-Да, да, добре, какво искаш?
-Аа, оставям ти децата да си играете. Принц Камиджо заповяда.
-Уф... добре, влизайте- Мао отвори вратата широко и Джун и Бьоу влязоха, а когато Кеи влезе, Мао го изгледа с омраза. Кеи се нацупи и повдигна рамене.
Цуруги седеше на леглото и тъжно си лакираше ноктите в черно. Децата от ScReW се скупчиха около играчките на малкия принц и викаха:
-Ееее!
-Сугои неее?
-Еее, соу десу неее!
Бьоу извади джиесема си от един джоб и проведе кратък секретен разговор. Малко по-късно се появиха Казуки и Юуто /ScReW/.
-Хихихи, здрасти, пич!- Казуки палаво се ухили на Мао, който беше седнал до Цуруги и му лакираше ноктите на краката.
-Мао-сама, кой е тоя? - попита жалкият принц с ревност в гласа.
-Ами... приятел от детската градина...
-Добре- каза Цуруги, зяпайки олигофренясалите бебета от ScReW с отвращение. После със съжаление погледна Кеи, който тъжен стоеше в ъгъла на стаята. -Кеи-сан!- възкликна Цуру, -Тия пънкари играят мръсно! Викни Аки и Мизуки, да им покажем кой е шефът!!- жалкият принц ентусиазирано стъпи върху леглото и омаза чаршафите на Мао с лак за нокти.
Кеи знаеше, че идеята е адски тъпа, но искаше Ми-чан да е наоколо, и извика колегите си (обади се по мобифона).
След малко двамата пристигнаха.
Мизуки отвори вратата и веднага щом съзря Кеи, се хвърли върху него и издавайки странни животински звуци, се опитваше да го омърли.
Аки спокойно стоеше на прага и веригата му се мърдаше леко. Изведнъж тя се насочи наляво и започна да го дърпа натам. Заведе го при играещите си деца. Те чуха тежкото дишане на горилата и се обърнаха.
Аки ги "гледаше" без никакъв израз на чувства. След това изнасили и четиримата наведнъж!...
Мао и Цуруги се чувстваха неудобно от оргията, която се състоеше около тях, затова слязоха долу при възрастните.

-Нао, знаеш ли какво? Вчера, като бях на седянката, ми казаха, че зетят бил поканил за Коледа родителите си, а пък нас- не. Хайде да се самопоканим!- Сага говореше на мъжа си, който седеше в люлеещия се стол до камината и лакомо ядеше зърнена закуска (с банан).
-Добре, миличка!- каза Нао с пълна уста, а после преглътна. -Още днес заминаваме!!

(В двореца....)
Принц Шоу през цялата закуска демонстративно обарваше и страстно гледаше Хирото. По едно време реши да се перчи. Стана от масата, вдигна чашата си с чай и каза:
-Скъпо семейство, скъпи гости, моля за внимание.
Всички със съжаление се обърнаха към Шоу, освен Цуруги, който беше горд с баща си (макар че Принц Шоу разведе Цуру и Мао, но младият жалък принц беше прекалено жалък, за да се досети).
-Днес е Бъдни вечер и ви каня официално на тържество по повод вчерашното ми омъжване за този прекрасен господин до мен.- принцът погледна към Хирото, който се изчерви и свенливо се зачеса по врата. -Бих искал всички близки на кралското семейство да дойдат. Благодаря ви. Нека вдигнем тост за нашето щастие!
Всички вдигнаха чаши, гледайки принца с насмешка.
-Да пием!- извика Шоу и вдигна и своя чай, но изпусна чашата в скута на принцеса Хизакиляшка.
-АААА ТОПКИТЕ МИ!!!- разкрещя се дамата.
-Хизакиляшка-химе, прости ми!- Шоу загриза ноктите си. Кралското семейство се засрами, а Камиджо извика Уруха да смени тоалета на прицесата. Прислужницата дойде заедно с Аои след себе си, понеже още не бяха приключили спора си. Уру изведе Хизакиляшка в коридора.
-Госпожо, добре ли сте?- Уруха подсушаваше роклята, като се кикотеше.
-Не, по дяволите!!
-Оо, принцесо!- появи се Уатару, който веднага започна да сваля Хизаки. -Някой май здраво се е подмокрил, а? Палава сте Вие, знам аз... Хихихи...
-Махай се, негодник!!- Хизакиляшка се разпищя.

След закуската, Камиджо успокояваше Хизакиляшка в спалнята им. Опитваше са да я/ го разсее.
-Мило... какво ще кажеш да поканиш вашите на вечерята? И без друго мама иска да се запознае с тях...
-Ъм... защо... тоест... не е нужно...
-Хизакиляшка-химе!!- Камиджо хвана ръката на "жена" си. -Да не би да не са богати колкото нас?
-Ами... нещо такова...
-Добре. Няма значение. Покани ги.
-Уф... хубаво!
-Добре, добре, миличка, не се ядосвай... ако ти е трудно, аз ще говоря с тях!- Камиджо пусна ръчичка по крака на Хизакиляшка.
-Съгласна съм. Ето ти мобифона ми, оправяй се!...
Камиджо набра един номер, който беше кръстен "Тати" и даваше сигнал свободно.
-Ало?
-Ало! Аз съм съпругът на Хизакиляшка. Вие ли сте баща й?
-Да, аз съм.
-Казвам се Принц Камиджо. Каня Ви днес на вечеря в двореца. Вземете и съпругата си.
-Добре, благодаря!
-Моля, чао!
-Чао.

COMPLETE!

Руки все още стоеше във фонтана зашеметен...По дяволите брат му удряше силно...!Една фигура се приближи до фонтана и издърпа Руки от водата.
-Още малкооо...Не чакай,чакай ...не съм си извадил гуменото патее неее...-съпротивляваше се Руки-Искам още малко да остана във фонтанаааааа...
Но силният мъж го фрасна и Руки заспа..
Когато се събуди беше в доврцовата библиотека ...
Който или каквото и да го беше пренесло до там му беше сменило дрехите и беше купило ябълков сок...Руки беше щастлив...по дяволите...та това беше ябълков сок...кой не би бил щастлив?!
Газетткото стана и се поразходи...Намери си едно огледало и след като се гримира реши да намери възможно най-дебелата книга за да пребие брат си с нея..

Руки мерна един дебел том на последния рафт на 4-тия шкаф и понеже шкафа беше супер висок-1.80 , нямаше начин вокалиста да го достигне без стълба.

След 10 мин Руки се върна с една стълба,която беше "взел на заем" от килера докато Уруха "скрепяваше" брака си с Аой заедно с Джука,вътре до метлите...Дори не бяха забелязали Руки

-Тези ми оставиха травма за цял живот.../О.о/-въздъхна вокалиста и започна да се изкачва по стъпалата ...

С неимуверни усилия издърпа книгата но без да иска я изпусна на пода и замалко не направи дупка,от която да падне на главата на принцеса Хизаиляшка.
-Не чу ли нещо скъпи?-сънено попита Хизаки
-Ммм..най вероятно термити..-промърмори Камиджо
-Прав си...трябва да викнем мама да ги разгони...-каза принцесата и заспа отново.
Руки въздъхна и слезе по стълбата...

Книгата се беше разтворила на някаква произволна страница и когато той я обърна видя с изненада,че това беше дневникът на крал Хайдо "Ето защо е толкова дебела тая книга"-помисли си с насмешка вокалиста на Газетто..

[Из дневника]

2-ри Февруари,1982г.

Днес се роди синът на моя добър приятел-Хиде.Въпреки че е все още доста млад за да отгледа дете ,мисля че е добра преспектива за бъдещето...Може би към 20-тата си година детето ще е пораснало достатъчно за да може Хиде да го научи на нещтата,които знае...Като как да пафка,пие и *** мацки в умерено количество...

Руки се захили и си помисли "Горкото дете..."
Поразлисти няколко страници и намери още нещо интересно, написано със странен разкрачен шрифт:

2-ри Май 1998

Днес е много тъжен ден за страната и за мен ...
Един от най-добрите ми приятели - Матсумото Хидето-сан още известен като Хиде си отиде от този свят...Когато разбрах бях дълбоко потресн от загубата...Чудя се какво ли ще прави детето му - Таканори...
Тъкмо бяхме решили да му кажем кой му е баща,но сега мисля,че е по-добре да не знае...

Руки изпусна книгата...Мозъка му се опитваше да свърже 2 и 2 и да си признае честно не беше лесно...
Той се казваше Матсумото Таканори...Истинското име на Хиде беше Матсумото Хидето...Плюс,че Хиде имаше дете родено на същия ден като Руки...Знааачи ...Лампичката в главата на Руки светна

-Хиде ми е баща?!?!?! О.о-изкрещя вокалиста и събуди целия дворец,а Уатару,който се опитваше да се изкачи по стената до прозореца на стаята на Хизаиляшка падна право в ръцете на Джука.

-Тоя мой глупав брат няма ли да спре да врещи ,а ти какво си ме хванал уе?-разгневи се Уатару.
-Ооо..ами добре тогава-каза Джука и пусна Уатару,който падна в една локва и се изпоцапа целия с кал.
-Нищожно копеле такова ше ти навра зелка в задника ,уе...Чу ли ме,уе?-още повече се ядоса Уатару и подгони Джука из двора
Когато мина покрай едно дърво обаче без да иска бутна един кошер и от него излезе рояк пчели...

В това време от двореца излезе Мизуки и пчелите разбира се щом го видяха го подгониха..Мизуки забяга из двора и пищеше:
-Махнете ги...Те са навсякъде,навсякъде...! Махнете гиии...не,не там неее

В двора ставаше такава врява,че дори Кралица Гакт реши да излезе...
Когато се озова на двора и видя картинката и стана много забавно и помоли Уруха да и донесе един люлеещ се стол за да погледа,както се изрази "гостуващия цирк"...

-Само едно не разбирам къде е Мияви?-попита кралицата новоизлезлият на двора човек без дори да го погледне.
-Амии ъъ таковата...той...ъъ..имаше малко работа...-каза Айжи като се почеса по главата...Май термитите и там бяха отишли..
На Айжи за първи път му се случваше да се разправя с по-нахални същества от него...

Мая скучаеше...
Отиде до прозореца и видя суматохата,която ставаше навън,но не му беше интересно...Той искаше Мияви и го искаше веднага...Може и на поднос ,но се съмняваше,че Мив може да стои на едно място достатъчно дълго за да го сложат на подноса...

Миналата нощ си бяха определили среща до пещерата на Кьо,но Мияави не се появи...Мая се чудеше какво ли е станало...да не би Кьо да го е отвлякъл?...

-Знаех си че не трябва срещата да е там...-промърмори Мая и си разопакова нова близалка.
Напъха я в устата си и излезе от стаята ...но се спъна в нещо,падна и замалко не глътна близалката.

-Holy shit,Мив какво правиш тук?!
-ЪЪ...ами мъжът ти ме преби...нещо такова...-захили се Мияви
-Охх...Край! ще се разведа с него...И без това е като развъдник за буболечки!-ядоса се Мая.
-Не е нужно скъпа...-подхилкваше се Мив и ръката му се плъзна по крака на Мая.
-Напротив...хихих..неее не таммм..

Тогава по коридора мина Казуки с една цифрова камера и започна да ги снима...
-Уеее бейби-викаше Казуки и се наслаждаваше на заниманието си преди Бьоу да го завлече в един тъмен ъгъл и да го изнасили...

Уатару тъкмо беше хванал Джука,беше го съблякъл и се канеше да му завре зелка в задника ,когато Руки го дръпна и му закрещя в ухото:

-Хиде ми е бащааа...ужасс!!-О.о
-И мене това какво ме интересува,уе...Остави ме да тормозя хората,уе ...Писна ми да ми пилиш на главата,копеленце малко,ше те фрасна пак,ако не изчезнеш до 3 секунди!

Тогава Руки си спомни за какво беше взел книгата и цапардоса Уатару по главата ...После прекоси двора пищейки и махайки с ръце,а крал Хайдо тичаше по него и викаше "Денвникът ми ,Дневникът ми!"

Вечерта на Коледното празненство

Краля и Кралицата седяха на почетните места на масата и чакаха гостите да пристигнат....

Първи влязоха Принц Камиджо и жена му Принцеса Хизакиляшка и се настаниха от дясната страна на Крал Хайдо..
-Добър вечер и честита Коледа ,татко!-поздрави Камиджо
-Да...все тая...-Хайдо беше прекалено зает да зяпа Гакт в новата му червена рокля..

Следващата двойка,която дойде бяха Шоу и новата му съпруга Хирото..
-Тате...Добър вечер ...
*игнориране от страна на Хайдо*
-Мамо...Добър вечер...
*игнориране и от Гакт*

Шоу се разрева и на Хирото му трябваха мнoго усилия за да го успокои...
-Нали имаш мен пък и още не са ни изгонили от двореца...Tова е добър знак!
-Знаеш ли Хирото...ти си най-добрата съпруга!-подсмръкна Шоу-А и сега си принцеса...никой не може да ти каже нищо..
-Аз съм принцеса?!!?!? Супееер...-заподскача Хирото в кръг.
-Вие двамата веднага да сядате ,че Майка ти ,Шоу, е гладна!-заповяда Краля като най-после им обърна внимание..

В това време в залата влязоха родителите на Хизакиляшка
-Йооо меен-поздрави Каору.
-Йооо-отговориха и Краля и Кралицата в един глас.

Всички на масата се спогледаха озадачени...
-Това ли са майка ти и баща ти скъпа?-попита Камиджо.
-Е не точно оригиналните ...но да..-отговори Хизаки.

Мана се запъти към мястото си и единственото нещо което каза беше:
-Ако до 10 мин не сте ми дали да ям нещо свесно,ще се съблека!
-Ъъъ...къде е кралската готвачкааа-развика се от страх Гакт-Извинявай Мана-сама ..ние не искаме да се събличаш!-заизвинява се Кралицата.
Каору само присви рамена и се настани до жена си...

Тогава през врата влетяха Руки и Уатару,които бяха разбрали,че Хиде им е баща и сега обвиняваха Хайдо,че не им е казал /всъшност Руки беше разбрал,а на Уатру му трябваха около 4 часа подробни обяснения за да разбере.../

-Да пребием копелето!-развика се Уатару и двамата се насочиха към Краля,като Руки носеше книгата ,а Уатару си намери някаква бухалка...

Хайдо заподскача като жена видяла мишка и запозна да тича в кръг около масата...
–Биите го биите го...ахх това е най-хубавия подарък Хайдо химе!-заръкопляска с ръце Гакт..

В залата обаче влетя Казуки и се блъсна в Руки и Уатару...Накрая и 3-мата се озоваха на земята...
–Помоощ.... Бьоу,Бьоу иска даа...аааа бащатта на Бьооо..!-Казуки се стресна и отпраши обратно през вратата...

Това беше удобен момент и Хайдо взе една греда и цапардоса двамата братя по главите...После ги завлачи в ъгъла и се върна на масата...
-С баща им ми беше по-лесно...-въздъхна Кралят и се облегна на стола си..

През вратата на залата влязоха Айджи и Ибуки и седнаха на масата
-Къде е жена ти?-попита Кралицата
-След малко ще слезе!-отгооври Айжи,въпреки че нямаше напредстава къде е..

След около 2 минути неловко мълчание през входа обаче влязоха Мая и Мияви.

-Това кралския шут ли е ?-попита Хайдо и повдигна едната си вежда.
-Ъъъ..не..-отговори Мияви.
-Той дойде за да празнува с нас-каза Мая.
-Аааа...ъхъхихи...добреее-каза Краля и се закиска,защото Кралицата го обарваше под масата..

-Какво по дяволите си мислиш,че правиш?-Айджи беше раздразнен
-Нищо..- примига Мая ,а Мияви в това време дръпна стола на Айджи и той се преби на пода с ужасен трясък..
Всички на масата се обърнаха към тях ..
-Какво стана?!...Това да не би да беше гръм...-стресна се Камиджо ,а Шоу се скри под стола...
-Ааа...не нищо...само разчистваме боклука-захили се нервно Мая и ритна Айжи под масата...
Шоу видя един термит изпълзял от косата на Айжи и се върна обратно отгоре на стола си..

Бьоу бутна вратата и влезе в залата...
-Някой да е виждал Казуки?
-Да беше преди...-започна Каору,но от коридора се чу шум от нещо счупено и всички насочиха вниманието си натам..
През вратата изпълзя Хината...
-Добре съм,добре съм!...Май няма нищо счупено...-охкайки се опита да се изправи Хината.
-Ах...ето я гадната курва ...леле падна ли ми ма развратницо?!-Явно Уатару се беше събудил..
-Какво?-мигна Хината.
-Не ми квакай на глвата мааа...са ше видиш ти...ше те сервирам вместо печено прасе !-Мияуаки стана и тръгна заплашително към вокалиста на Ап(р)ил.
-Йаааа...помооощ-Хината бързо забрави,че нещо го боли и с писъци затича по коридора,а гостите още чуваха как Уатару вика
-Курвоооо върни се ше те *** ...Ела тука ти казвам!

-Та за Казуки...-започна пак Каору
-Аа не..аз си намерих по-интересно занимание..-каза Бьоу и изфуча през вратата-Татеее...не бии мама без мене!

Сага и Нао влязоха в залата..
-Честита Коледа!-поздравиха те
-Честита Коле...чакай малко вие какво правите тука?!-попита надоумяващ Хайдо.
-Аа...ами вие не ни поканихте и затова решихме да се самопоканим
-Марш!!!..Ще..-извика Кралят,но беше прекъснат от кралицата:
-Скъпи...че това е най-нормалното нещо за тази вечер...
-Ее...и ние бихме искали да си тръгнем,защото Хината тичащ полугол из коридора и Бьоу и Утару гонещи го с греди в ръка ни идва малко в повече...но разбирате ли има един проблем...Дворното ви куче Джука замалко не ни изяде и не искаме да се връщаме навън!-каза Сага
-Ех...ами добре останете-въздъхна Крал Хайдо.

В това време Руки се размърда и всички завикаха
-Той се събужда,събужда се!
Руки се изправи иии...извади клетъчния си телефон и се обади на Кай!
Като добър барабанист-супергерой той долетя през прозореца и след като скочи от метлата,благодари на Татсухи,че го е докарал!
-Вие нещо на Руки ,уе?-изпъчи гордо гърди Кай.
-Я шштт-каза Нао..
-Нао?! О.о-опули се Кай-Аз не исках да те ядосам...междо другото сина ни иска да те види..-каза Кай вече загубил увереност.
-Ти имаш друг син?!-направи сцена Сага.
Всички замлъкнаха..
-Ами аз такова...Кай!..защо го каза пред всички?!-насочи вниманието си,Нао, към барабаниста.
В този момент влезе Тошия,който закряка с дразнещ глас
-Каору трябва да записваме албум...оуу Манаа..здравей...аз май трябва да си тръгвам...
Тошия се обърна и се запъти към входната врата обаче там се сблъска с Аки...
Гостите ахнаха...Та те си приличаха като две капки вода
Аки размаха веригата си,а Тошия примига..
-Все още ли твърдиш,че Аки е мое дете!?-попита раздразнен Нао
-Ъхахаха-захили се невинно Сага..

Това явно не беше достатъчно,защото съдбата беше решила точно тази вечер Нао /Дейзистриппер/ да се загуби точно в този дворец! /или не беше съдбата...май аз бях..*devil*/
-Сине!-възкликна Кай-Защо си тук?!
-Защото не можеш да готвиш!-отговори искренно Нао.
-Мисля,че трябва да седнеш..Имам да ти съобщавам важна новина..-започна Кай.
-Моя съпруг,Нао ти е баща и толкова!-отсече Сага.
-КАКВО?-опули се Нао-младши.

Но това беше прекъснато от Шиня и Джун,които влязоха и седнаха на масата,последвани от Кай и Джин.
-Добър вечер и Честита Коледа на всички!Не искахме да ви прекъсваме продължете...-каза Шиня възпитано.

-Даа...та майко как така Нао ми е ..-Нао-младши отново беше прекъснат от някаква врява...
Канон и Мизуки търкаляйки се влязоха през вратата...
-Хей пусни мъжката ми курва!-веднага скочи от стола си Кей.
-Той започна и междо другото аз дойдох само за да потърся брат си!-отговори разгневен Канон-Ако исках да ме обарват щах да си стоя в стаята с Мику!

-Я спрете веднага деца и седнете като възпитани хора на масата-каза Крал Хайдо и всички спокойно седнаха на масата...

Само Руки,за който бяха забравили се приближаваше незабелязано до Хайдо с дебелата книга в ръка...
Замахна ,но тогава Хайдо видя нещо блестящо на земята и се наведе и... БАМ!...Руки фрасна Мана и му смени физиономията буквално...
-Няма да искаш да си се раждал!-заплашваше леко несвързано Мана и скочи като черна котка /каквато всъшност беше/ от стола си и подгони ужасения Руки по коридора..

-Канон ,Канооон -чуваше се едно ужасно гласче...
Тогава в залата влязоха Боу и Кая
-Канон ела тук да се запознаеш със сестра ми Кая..ела,ела не бъди срамежлив...-подканваше го Боу,а по лицето на Канон нищо,освен отвръщение,не беше изписано.

Добре,че вратата отново се отвори и вътре влязоха каращите се както винаги Аой и Уруха..
-Не можеш и 5 минути да издържиш без да се **** с някой друг!-Аой беше ядосан.
-Ами замисли се за представянето си в леглото тогава!-отгори злобно Уруха.
-Междо другото Гакт,какво правят слугинята и мъжа и тук?-попита Хайдо.
-Ние им позволихме не помниш ли...наистина те е хванала склерозата Хайдо!..Сигурно е от годините...-отговори спокойно Кралицата..
-Ами добре!-намуси се Кралят...

Мао и Тсуруги влязоха в залата и всички погледи бяха насочени към тях ,защото всички очакваха да направят някоя глупост.
-Казах ти,че не трябва да закъсняваме!-каза Мао троснато..
-Но ..аз трябваше да си намеря гланц и дреха която да ми отива...-заоправдава се Тсуруги..
-Хей...на теб никоя дреха или гланц не ти отива...!-отсече Мао и заедно със жалката си половинка седнаха на масата.

Тсуруги хлипаше тихичко,когато Коки и Кьо влязоха хванати под ръка...
-Най после една добра двойка...Коза и неопределен вид животно...-каза Мао и отпи от червеното си вино...

» Кексът и градът /продължение на Ooga Booga Nights?/
» Хизакиляшка [съвременна интерпретация на Пепеляшка][fanfic]
» FanFic: Nothing special /yaoi/
» GazettE FanFic [подигравка]
» FanFic: The Means To The End *chapter 1*Част 2* /yaoi/