***
Живеехме в свят, свободен от тъпизми и идиотщини. Зачеркнахме всичко, защото това, което имахме бе достатъчно. Поне така беше. Сега изчезна. Няма го света. Няма ви и вас.
Хубаво беше, когато си бяхме ние. Ние-личностите. Ние-живите. Ние-самостоятелните! (с две черти, ако не и повече!) Вече ви няма. Поддадохте се на изкушението. На това да бъдете зависими! Негодници!
И какво от това, че вече не сте сами? Да не би да ви е по-добре така? Захвърлени в нищото, заобградени от миражи. Миражи, наречени лицемерие.
Забавно беше, когато презирахме тези миражи. Когато бяхте все още честни и бистри. Неприсвояващи чужди самоличности.
И пак ще ви попитам: Сега накъде? Къде ще отидете, о, вие гаснещи свещи без восък. Нека ви кажа. Отивате към нищото. Към пустото празно, пълно с огледала. Това нищо, пълно с празни лица и очи без блясък. Очи, които не отразяват и усмивки, обърнати наобратно.
И докато вие се чудите дали лъжата е реалност, аз ще ви се смея, хапвайки сладолед от слънчеви лъчи, докато ви чакам да се върнете.
Нед Фев 14, 2010 12:46 am