Българският J-Rock&Anime форум
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Българският J-Rock&Anime форум

Форум за всички J-Rock и Anime фенове от България
 
ИндексПоследни снимкиРегистрирайте сеВход

 

 Парфюмираният рожден ден на Ми-чан!!

Go down 
АвторСъобщение
MoeMoe
COMPLETE!
COMPLETE!
MoeMoe



Парфюмираният рожден ден на Ми-чан!! Empty
ПисанеЗаглавие: Парфюмираният рожден ден на Ми-чан!!   Парфюмираният рожден ден на Ми-чан!! Icon_minitimeПет Яну 08, 2010 11:56 pm

ЧРД на Мизуки от Sadie xD и ЧРД на патерици на Иф!
Ето едно кратко фикче, върху което мислих в понеделник. И през цялата седмица, когато не можех да заспя.

ПАРФЮМИРАНИЯТ РОЖДЕН ДЕН НА МИ-ЧАН!!


Отоплението беше усилено на мах, а необичайните за това време следобедни слънчеви лъчи, минаващи през прозореца, се отразяваха в косата на Мизуки. Той се събуди, протегна се и се прозина. Благодарение на дъха му, и новата му аквариумна рибка умря. Ми стана от леглото, почеса се по задника и отиде в банята. Ползва тоалетната, изми си зъбите и се върна в стаята си. Разсъждаваше върху житейски проблеми: "Лелеее, животът ми изглежда като съчинение по английски от гимназията! Не че успях да го напиша, ама нали слушах съчинението на Накаяма-кън! Той беше голям пич!"...
Мизуки се облече с черна риза на бели кокоши пера, червен панталон и нови розови обувки. Беше щастлив, че си беше вкъщи за Нова година, когато направи ужасен купон с много оргии. За него домът и семейството му бяха много важни.
И така, Ми отиде в кухнята, където баща му и майка му (Аои и Уруха) ги нямаше. Той много се разстрои и се запъти към хола, за да гледа порно по денонощния канал.
Тъкмо влизаше, когато чу зверска оригня.
-Цуруги, глупак смотан! Не чу ли стъпките му?
-Извинявай, Мъ-кън...- чу се жалък глас в отговор. -Не можах да се сдържа...
Чу се силно кроше и Цуруги се изхвърча иззад дивана, точно пред Мизуки.
-Ъъъ изненада...- каза жалкият със злобна усмивка на уста.
Ми-чан зяпаше в недоумение... кухата му глава не можеше да асимилира случилото се...
Показаха се и родителите и братът на Мизуки, също и колегите му от Loud Scissors, с гневни и разочаровани лица. Най-накрая кифлата почти схвана и възкликна:
-Ехаааа, хора, благодаря за изненадата! Толкова съм трогнат! Ама защо беше това?!?!
-Днес имаш рожден ден- каза майка му Уруха с ирония в гласа си.
-Ааа...- Мизуки се почеса по главата. -Ами кога ще ядем?
Аои беше готов да се просълзи. Прегърна Уруха и прошепна в ухото му:
-Не се ли гордееш с него? Нашето момченце порасна толкова много!!!
Майката отвърна с презрителен поглед:
-Не. Винаги съм харесвал първородния ни син повече!
Аои зяпна.
-Как може! Само защото прилича на теб?! Ти не играеш честно!- възмутен, Аои прегърна Мизуки и му каза:
-Сине... тати много те обича! Тати-гуш!
-Тати-гуууушш- измрънка Мизуки с бебешки глас и обара задника на баща си.
-Майко!- баткото на Ми-чан хвана Уруха за рамото. -Не си прав. Защо не обичаш Мизуки? Той ти е дете.
-Абеее, Хазуки-кън, ти си още малък, за да разбереш! Моля те, не се бъркай в работата на възрастните!- Уру го погали по бузата.
-Мамчееее, винаги знаеш как да ме убедиш- Хазуки се сгуши в Уруха и стояха така 2 минути. В това време Аои разпореди "децата" да сядат по местата си на масата (в ред Аки, Кеи, Мао, Цуруги, Мизуки) , пусна им детска музичка (Ан Кафе) и им сервира храната. Бащата на Мизу изчезна и Loud Scissors започнаха да ядат печената сланина на скара. Разказваха си "страшни истории", т.е. Мао обясняваше в каква поза е видял майка си Хизакиляшка с коняра Джука.
Минути по-късно Хазуки донесе една грозна мижава бананова торта с некадърен надпис от глазура"честид ружден ден мезуки" и свещичка. Мизуки си пое въздух, за да я духне, но междузъбието му погълна всичката сланина заедно с чинията. Тъй като Аки искаше да унищожи неудобната ситуация, духна свещичката, събу си гащите, завря си я отзад и започна да скача по завесите. Хазуки грижливо разряза тортата и докато Мизуки ръкопляскаше, всеки си взе по едно парче. Аки се укроти и седна, но свещичката се забоде здраво "вътре", при което той изпищя... Кеи се стресна и блъсна Мао, който тъкмо приближаваше вилицата с торта до устата си, и принцът здраво се омаза. Цуруги реши, че това е много сладко, и след като облиза сметаната от лицето на Мао, възкликна:
-Хайде да ядем торта с уста!
-Ураааа!- извика Мизу и хвана чинията и я пльосна в лицето си, а Цуруги се ухили и направи същото, понеже беше жалък и не можеше да си измисли свой собствен стил...
Хазуки седна до Аки и въздъхна:
-Не се казва "да ядем с уста"... Казва се "да ядем без ръце", но кой да те чуе! Младежи! Не могат ли като хората...
-Аз мога- Аки се обърна към него и веригата му се разклати.
Хазуки прокара ръка по крака на горилата и му предложи да извадят свещичката в стаята му. Аки само кимна и двамата изчезнаха.
Вече и Кеи ядеше "с уста", само Мао се правеше на възпитан аристократ. Междузъбието на Ми-чан засмука още една чиния и той вече беше сит. Плъзна се надолу по дивана, хвана се за корема и мляскайки и облизвайки се (както винаги), уведоми приятелите си, че отива в стаята си да поспи.
Цуруги и Кеи решиха да отидат в банята, за да си измият устите, а Мао остана, за да се донахрани.

---
-Е, ъъъ, как е с Мао?- Кеи си миеше ръцете и с ехидна усмивка говореше на отражението на Цуруги в огледалото.
-Амии, ъъъ, ами добре е!- ухили се и "принцът". -Амчи, такова, аз, ъъ, с Мизуки как е?- Цуруги беше толкова жалък, че не можеше да завърже свестен разговор xD...
-Бих казал страхотно! Но тайната ми е в парфюма!- Кеи се ухили още по-злобно и, оставяйки водата да тече, извади от джоба си малко шишенце и го навря в лицето на Цуруги.
-Ехааа- блондинът възкликна жалко. -Какво съвпадение! И моята тайна е в парфюма!- Цуруги извади подобно на това шишенце и двамата се разхилиха тъпо. Но изведнъж двамата чуха силен тропот и толкова се уплашиха, че изпуснаха флакончетата (истината беше, че Мизуки беше паднал от леглото си)...
-Чакай, чакай, ще го вдигна!- изписука Кеи и, точно когато се навеждаше, стана тъмно като в... рог. xD
-Какво, какво?!- писукаше Цуруги. -Чакай да ти помогна...!
Двамата застанаха на четири крака и започнаха да пипат напосоки. Най-накрая и си намериха шишенцата, напръскаха се и тръгнаха из тъмната къща на Мизуки, търсейки половинките си със зли планове!...

[Защо нямаше ток? Уруха и Аои скрепяваха брака си, но виброкитарите им пренатоварваха системата..]

---
Кеи докопа една врата и я открехна. Шепнейки, попита:
-Ехооо... има ли някой там?
За щастие, в отговор получи друг шепот:
-Да, скъпи, аз съм...
Дребосът внимателно запристъпва напред, когато напипа една рошава глава.
-Опа.- промърмори той и седна до притежателя на главата. -Ъм... Мисля, че трябва да отпразнуваме...
-Аз нямам нищо против- прошепна тъмният силует и заби устните си в тези на Кеи. Всъщност целувката беше по безболезнена от обикновено, защото дребосът беше свикнал да бъде засмукван от разни двуметрови междузъбия и езици. :(
Кеи съблече партньора си, а после и себе си. Прокара езика си от врата му до чурката и когато започна да я "обгрижва", спря и прошепна:
-Мило... не искам да те притеснявам, но.. ъъъ...
-Какво?
-Ами... защо е малко по-малък от иначе?
-О... не знам... може би... не съм възбуден достатъчно? Не знам какъв е проблемът...
-Аа, добре...- Кеи продължи "работата" си...

---
Цуруги също намери може би това, което търсеше... Влезе в една тъмна стая, зарита с крак във въздуха, за да се ориентира, и накрая ритна нещо меко на земята. То изохка и прошепна:
-Миличко.. ти ли си... ау...
-Да, аз съм- отвърна тихичко Цуруги и се приближи до "сянката".
-Ами то днес нали е празник, какво ще кажеш да си разменим подаръци.- каза силуетът.
-Ооо- отвърна Цуруги. -С удоволствие! Хихихии...- Жалкият принц разкопча набъбналия панталон и на партньора си, и своя, естествено.
-Харесва ми как миришеш. Мноо е яко.- установи силуетът.
След като "работата" започна и сянката шептеше неща от рода на "поеми го целия, кучко", Цуруги се сепна и каза:
-Мъ-кън. Как така е пораснал?!
-О, ами, хехе, не знам! Хъхъхъ. Свърши ли?
-Аз, ъ...- Цуруги се почеса по главата.
-Хубаво, сега аз!- прошепна силуетът и се приближи към мъжеството на Жалкия принц.
-Ами щом настояваш......................... ОООУУ! Оу!.. Каква е тази... хлад?- Цуруги се стресна.
-Абе честно да ти кажа, не знам.- човекът от тъмното спря. -Някви физични закони, д*йба, знам ли го. Ама не те ли кефи!!
-Амии, кефи ме... Мисля, че можеш да продължиш!- Цуруги се ухили злобно, доколкото можеше.
---



На сутринта Мао се събуди, лежейки на дивана в хола, като нещо му тежеше. Миришеше му на Цуруги, а всъщност беше Кеи!

Подобно беше и при Мизуки. Той лежеше чисто гол върху чисто голото мъжество на Цуруги. Всъщност Ми-чан беше доволен от това, което вижда, и реши да даде сутрешна ****** на приятелчето си!
Цуруги се събуди уплашен от случващото се. Той беше толкова наивен, че вчера не можа да разбере, че не е с Мао. Горкичкият! На Мизуки пък не му пукаше. Нали си беше мъжка к*рва.

Мао блъсна Кеи на пода и се разрева.
-Как можах! Уааааааа...Аз не съм такъв!
Кеи стана, поотупа се и тръгна да търси Мизуки за реванш, когато едно шимпанзе го хвана и го занесее в гората. Там видя приятелите си от Loud Scissors, дори Аки, вързани за едно огромно дърво. Маймунката завърза и него.
Тогава Кьо изнасили всички по веднъж с банан, атрибутите си и клечка.


КРАЙ
Върнете се в началото Go down
 
Парфюмираният рожден ден на Ми-чан!!
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Българският J-Rock&Anime форум :: Разни :: Творчество-
Идете на: