Българският J-Rock&Anime форум

Форум за всички J-Rock и Anime фенове от България
 
ИндексВъпроси/ОтговориРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 MyFic: Горчива наслада

Go down 
АвторСъобщение
Hasegawa Ayumu
Progress:77%
Progress:77%
avatar


ПисанеЗаглавие: MyFic: Горчива наслада   Пет Юли 24, 2009 2:22 pm

Такаам...това е едно от завършените ми произведения...не е точно новичко...но пък не е и старичко......enjoy!

Горчива наслада

"Ако хората са чаши пълни с алкохол...ще искам всичките да ги изпия.", мислеше си Илия, надигайки поредната бутилка с топла, вкисната бира. "Глупави пияници! ". Илия бе прегърбен, 40--годишен идиот, потопил живота си в алкохола. За него вече нищо друго нямаше значение, освен бутилката - най- добрия му приятел. Зарязал учението, провал в семейния живот...и всичко заради горчивото удоволствие. Но това вече не му беше проблем. Сега единствените неща, за които го беше грижа, бяха - малкото магазинче на ъгъла и пияндетата, събиращи се там.
-Ооо....Илия! - гръмогласно се извиха думите, с дъх на ракия. - Пак ли си пълниш стомаха с вълшебна течност? - мазно се изхили стария Пешо, повдигайки гъстите си вежди.
-Какво друго да се прави бе, Петре...кажи ми...?
-Е, че няма лошо. Като е харно на душата, нека пие...нека. Иле...айде с мене към магазинчето, и те са почнали отрано.
Слънцето напичаше. Гореше асфалта, пържеше растенията. Илия и Петър бавно пристъпваха с потни крачки. Пак щеше да се оттече поредния скучен и пълен с алкохол ден. Минавайки през площада, се натъкнаха на една от онези предизборни агитации.
-Ех, боже, и като се замисля, че тази паплач, наречена народ им вярва. - сериозно отцепи Илия, опитвайки се да изглежда внушително.
-Някой ден, помни ми думата Иле, хората ще вярват на такива като нас.Ха ние се качим на власт, ха сме оправили цялата държава. - изквича Петър, почесвайки големия си корем. -Иле, приятелю, защо не отидеш там горе, ей там, където е онзи костюмиран смешник, и не кажеш това, което ти е на душа. Току виж, се вслушат в думите ти! Хайде, Иле, върви.
Пешо бързо бутна приятеля си напред и мигом се озоваха на микрофона. Купища очи се взираха в тях с недомлъвка.
-Хайде бре, Иле...думай! - тихо го пришпорваше шкембелията.
-Аз...добър ден, другари. Илия Кирилов седи пред вас! - гордо, с решителен поглед оглеждаше многото лица, скупчени пред него. Сега беше моментът, в който можеше да си излее душата, без да го интерисуват последиците. Да! Сега можеше да бъде чут! - Това нашето, другари, не е държава! Това е...това е...- сега бе моментът да изкара тази буца от гърлото си - ..птостотия! Глупост! Как може да живееме така? Как, скъпи ми другари! Нашият глас трябва да бъде чут! И ако сега не се надигнем, няма кога! Няма! Чувате ли ме? Няма! - вече не осъзнаваше колко вманиачено звучи. Но за първи път в живота му някой го слушаше. За минута малката публика събрала се отпред, сякаш прерасна в нещо по- голямо. Какво бе това? Те го слушаха. Съгласяваха се с него. "Новият ни лидер!", "Ела на власт!'', ''Да гласуваме за другаря Кирилов!!!". Това бяха само част от възторжените викове, които се чуваха. Въпреки, че Илия не бе достатъчно трезвен да осъзнае какво точно се бе случило, той разбираше едно - сега бе чут!
Слънцето пак мъчително разтапяше хората, решили се да се разходят в късния следобед. Илия току що се бе събудил и махморлукът отново чукаше на вратата. Но дали бе само той? В пощенската си кутия, като по чудо, Илия намери писмо. От онези в хубавите бели пликове и красивият почерк. Побърза да го отвори и да види що за чудо имаше в него.

"Другарю Кирилов,
С цялото си уаважение Ви моля да се отзовете утре в централата ни. Нашата партия е вдъхновена от вашите слова и бихме желали нашият нов лидер да е човек като вас. С точни принципи и твърдо мнение. Ще сме много благодарни ако се отзовете на нашата молба.
С уважение,
ККБ* "


Истина ли бе? Човек с точни принципи ли беше? Колкото и да го болеше главата, той се радваше. Не можа да дочака до утрешния ден. Нахлузи стария костюм, избелялата риза и прашните обуща, и се запъти към посочения на плика адрес.
Бавно пристъпваше към партийната зала. Околните го гледаха така, сякаш бе знатна личност. Това му доставяше още по- голямо удоволствие. Открехна тежката врата и още преди да бе влзезнал, гръмовит глас го удари точно в лицето:
-О, господин Кирилов! Каква чест! Каква радост, че ни посетихте днес! О, какъв срам, да не ви се представя. Ангел Йорданов, член на пратията ККБ, да се надяваме, че говоря с новия лидер! - похотливо повдигна вежди и широка усмивка се плъзна по зачервеното му лице. Голото му теме лъщеше от пот.
-Аз, нали разбирате, дошъл съм да приема! - наивно заяви Илия без колебание. Въодушевено грабна ръката на събеседника си и почна да я тръска с всичка сила.- Кога започвам работа?
-Хаха...другарю, почвате, когато ви е харно на душата! Така е в парламента! - усмивката му прерасна в просто разчекване на устата.- Хайде сега да полеем случая!
И така, нищо неподозиращия Илия, тръгна към собствената си смърт.

Минаха месеци. ККБ бе избрана на власт. Илия сега бе фрашкан с пари. Имаше къщи, коли, много алкохол и жени. Рай за повечето мъже на средна възраст. Но вече ги нямаше Пешо и магазинчето на ъгъла, нямаше ги и другите пияндета и вкисналата бира. Сега Илия беше друг, бе аристократ- част от елитното общество, част от тази паплач. Но това ли бе харно на душата му? Кирилов реши да навести старите муцуни. Запъти се към предишния квартал, с разбитите улички и калните тротоари. Пешо и другите пак седяха на стълбището и пак пиеха. Смееха се. Илия се приближи. Не го погледнаха.
- Аз...- опита се да каже нещо.-Другари...? - стъписа се. Не знаеше какво да каже. Как може? Те изобщо не го чуха. И един поглед не отвърнаха. Какво му ставаше? Защо просто стоеше и ги гледаше с празен поглед? Гледаше ги, а не можеше да ги види. Къде бяха сега те? Изгубени в празнината.
Илия тичешком се прибра. Оттогава никой нищо не чу повече за него. Изчезна. Сега той се бе изгубил в погледа на хората. Вероятно удавен в измисленото горчиво удоволствие на властта.
______________________________________________________________________________________
*ККБ - Коалиция за Красива България (не...такава партия не съществува)
Върнете се в началото Go down
MoeMoe
COMPLETE!
COMPLETE!
avatar


ПисанеЗаглавие: Re: MyFic: Горчива наслада   Нед Авг 16, 2009 4:10 pm

Наистина много ми допада! Доста е реалистично, грозотата е някак съвършена и това най ми хареса. :)
Върнете се в началото Go down
if chan
COMPLETE!
COMPLETE!
avatar


ПисанеЗаглавие: Re: MyFic: Горчива наслада   Пет Авг 28, 2009 12:01 am

има доста истина в този разказ...
Върнете се в началото Go down
^CaKe~PorN^
Beware of the RAPIST!!!
Beware of the RAPIST!!!
avatar


ПисанеЗаглавие: Re: MyFic: Горчива наслада   Пет Авг 28, 2009 8:27 pm

Не случайно това беше едно от нещата,на което най-много ръкопляскаха в ДжазКафето.Възхищавам се на начина,по който Аюуму пише и цялостото й развитие е толкова страхотно /помня дните,когато пишеше за Делфини канибали,което ми харесва също толкова,колкото и това,но мисля,че вече порастваш /.Та този разказ наистина си заслужава хвалбите...трябва да го публикуват някъде

_________________
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: MyFic: Горчива наслада   

Върнете се в началото Go down
 
MyFic: Горчива наслада
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Българският J-Rock&Anime форум :: Разни :: Творчество-
Идете на: