Българският J-Rock&Anime форум

Форум за всички J-Rock и Anime фенове от България
 
ИндексВъпроси/ОтговориРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 MyFic: Толкова далече, а всъщност е в ръцете ти..

Go down 
АвторСъобщение
Hasegawa Ayumu
Progress:77%
Progress:77%
avatar


ПисанеЗаглавие: MyFic: Толкова далече, а всъщност е в ръцете ти..   Съб Юли 11, 2009 11:37 am

Такаааааммм...време е да пусна нещо изцяло мое. Хаха, разказът е един от новите ми, и за щастие на много, не е в жанра обхващащ ужаси....надявам се да доуловите дълбокият смисъл, който вложих в този разказ....Критиката е добре дошла (:

Толкова далече, а всъщност е в ръцете ти...

На някого, когото още не познавам...

За някой хора животът е просто миг. За други е просто живот .За хора като Анна,той бе най-строгия наказател.Тя бе на 15 години,красива и слаба .Бяла като платно.Дори да бе само малко нехайно девойче,тя знаеше много повече за живота,отколкото повечето възрастни.По-конкретно,тя знаеше кога щеше да настъпи краят й,знаеше присъдата си.Преди година й бяха поставили тежката диагноза - мозъчен тумор.Фактите бяха пред нея,краят бе обявен.Въпреки крехката й психика,тя се бе примирила бързо.Без възражения или драми.Сега й оставаше само да чака ,смирено и мълчаливо.Но тя не знаеше,че най - гнетящата част,едва сега започва.
През всичките тия мигове на безпощадна и яростна болка и отчаяние,родителите й винаги обвинявахи докторите за всичките страдания причинени на дъщеря им.Но това бе в миналото.Сега нямаше никой до Анна.Тя бе сама.Оставена единствено и само в компанията на халюцинацийте.Но тя не възразяваше,все пак понякога бяха приятна компания.Усмихваше се,когато сърваше силуета на майка си или набаща си...или на някой друг познат,който вече със сигурност я е забравил,някъде там в тъмнината.Но дори й да бе преглътнала цялата тази болка и меланхолия,чя не можеше да потисне факта,че бе забравена.Бе заличена от спомените на всички. И какво по-лошо оттова да умреш сам.В нищетата на болничното легло.
Ето, дойде Септември и листата отново започнаха да се струпват на пустата улица пред болницата.Анна ги гледаше с празния си поглед и копнееше да бъде едно от тях.Да полети с помощта на вятъра и избяга някъде .Пред очите й отново се проясни онази зимна картина.Тази халюцинация,която не й даваше покой.Все същото.Винаги тази осеяна със сняг поляна.И тази празна сянка в далечината.Анна мразеше това видение. Ненавиждаше го,защото не знаеше какво значи. Не знаеше дали бе минало или бъдеще, а така искаше да узнае.Потънала в носталгичните си мисли,силна разрязваща болка прозниза корема й и се отправи към главата й. Писъкът и проглуши стените на стаята и отекна в коридорите.Медицинските сестри нахлуха в помечението като пършинки и мигновено забиха инжекцията с болкоуспокояващи във вените на обезпокоеното момиче. Жените бързо се спогледаха с ужасен поглед и положиха Анна на леглото.тя усети,че остана сама.Гадеше й се,болката не спря дори и след лекарството.Мъчеше се.Сълзи се стекоха по мъртвешки белите и бузки и се стопиха някъде в меката възглавница.Краят настъпи, а тя все още се луташе в зимната картина.
Само след миг тя вече беше в реанимацията и виждаше как трима лекари витаеха над нея като призраци, дошли за душата й.Нова рязка болка разкъса картината пред очите й и всичко , мигновено, потъна в мрак.Вече бе безчувсрвена,вече бе част от тази зимна сцена.Усещаше снежинките.Как леко щипват бузките й и после се стопяват от меката им топлина.А потайният силует се приближаваше с хрупкави стъпки.Да,това бе чичо й Рангел,единственият,който я бе посетил в последната седмица.Сега тя знаече какво значеше този зимен миг.Анна си замина с усмивка.Не за друго, а защото не умря сама.Тя имаше закрилата на най - близкият човек.Може би той бе нейният ангел пазител или просто поредната халюцинация.


note: това е НЕРАДКТИРАНИЯТ вариант на разказа. За жалост изгубих редактираният (за което се извинявам на загубения труд на Ели Видева (която се подвизава като редактор) )...и затова искам да се извиня за някой повторения, ненужни думи...и т.н
Върнете се в началото Go down
if chan
COMPLETE!
COMPLETE!
avatar


ПисанеЗаглавие: Re: MyFic: Толкова далече, а всъщност е в ръцете ти..   Пет Юли 17, 2009 10:07 pm

амиии..на мене ми харесва чено казано...наситено е с болка...ии ми харесва как завършва...края нито е щастлив...дори на края се оказва че все пак може би е умряла сама...цитирам "просто халюцинация"-от последните редове..и аз пиша подобни истрии..по скоро от нужда отколкото от забавление и смятам че имат смисъл...;]
Върнете се в началото Go down
Hasegawa Ayumu
Progress:77%
Progress:77%
avatar


ПисанеЗаглавие: Re: MyFic: Толкова далече, а всъщност е в ръцете ти..   Съб Юли 18, 2009 8:52 am

По принцип завършеният край бе по- различен, но за жалост, както споменах по- горе, изгубих редактираният вариант. Иначе благодаря за коментара и за отделеното време, да прочетеш творбата ^^
Върнете се в началото Go down
if chan
COMPLETE!
COMPLETE!
avatar


ПисанеЗаглавие: Re: MyFic: Толкова далече, а всъщност е в ръцете ти..   Съб Юли 18, 2009 10:02 am

амиии...на мене и нередактирания вариант ми харесва...! харесва ми и края...не искам да го чета по различен..xD
Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: MyFic: Толкова далече, а всъщност е в ръцете ти..   

Върнете се в началото Go down
 
MyFic: Толкова далече, а всъщност е в ръцете ти..
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Българският J-Rock&Anime форум :: Разни :: Творчество-
Идете на: